Том Клэнси - Огледален образ

— Добре дошъл в демокрацията, скъпи Николай Павлович — обади се генерал Виктор Малик, мъж с широки гърди и гръмовен глас. — Добре дошъл в света, в който НАТО може да ухажва Чехия, Унгария, Полша и останалите страни от Варшавския договор и да ги кани да се присъединят към него, без даже и да ни попитат.

Заместник-министърът на финансите Евгений Гровлев се наведе напред и подпря брадичката си с юмруци.

— Трябва да внимаваме и да не прибързваме — каза той. — Реформите на Жанин няма да станат толкова скоро. Хората ще се отдръпнат от него даже по-бързо, отколкото от Горбачов и Елцин.

— Моят съперник е млад, но не е глупав — отвърна Догин. — Той не би давал обещания, ако нямаше вече сигурни договори. А когато започне да ги изпълнява, германците и японците ще получат онова, което не успяха да постигнат през Втората световна война. Съединените щати ще притежават всичко, което не успяха да получат по време на студената война. По един или друг начин те ще завладеят матушка Русия.

Догин погледна една от картите: онази на Русия и Източна Европа, която бе показана на екрана на монитора му. Той натисна един от клавишите и Източна Европа стана по-голяма.

Русия изчезна.

— Едно натискане на бутона, и нас ни няма — продължи той.

— Само поради бездействието ни — подкрепи го дългунестият Гровлев.

— Да — съгласи се Догин. — Заради нашето бездействие. — В стаята настъпи напрегната тишина и той избърса потта върху горната си устна с кърпата. — Народът ни забрави недоверието си към чужденците заради обещанията им за богатства и благополучие. Но ние ще им покажем, че не това е начинът. — Той огледа мъжете в стаята. — Фактът, че вие или вашите кандидати не спечелиха изборите, доказва колко се е объркал нашият народ. Но пък фактът, че сте тук тази сутрин, доказва, че искате да бъде направено нещо по този въпрос.

— Така е — каза генерал Малик, докато подръпваше с пръст яката около врата си. — Ние имаме доверие в твоите възможности. Ти беше строг кмет на Москва и достоен член на Политбюро. Но на първата среща ти ни каза твърде малко за онова, което си намислил за в случай, че старата гвардия не успее да си възвърне Кремъл. Е, тя не успя. И сега ми се иска да чуя някои подробности.

— Също и аз — намеси се генералът от военновъздушните сили Бокий. Сивите му очи блестяха под надвисналите вежди. — Всеки от нас би могъл да оглави опозицията. Защо трябва да подкрепим теб? Ти ни обеща съвместни действия с Украйна. Но ние виждаме само някакви дребни маневри на пехотата в близост до границата, които Жанин също одобри на бърза ръка. Дори и да се проведат съвместни маневри, какво ще докаже това? Че бившите съветски братя са се сближили. Е, Западът ще трепне за малко. А как ще помогне това за възстановяването на Русия? Ако ще те подкрепяме, ние трябва да знаем подробностите.

Догин погледна генерала. Бузите на Бокий се бяха зачервили, а двойната му гуша — полилавяла. Министърът знаеше, че ако им каже подробностите, повечето от тях ще хукнат подир Малик, а някои даже ще се присъединят към Жанин.

Той огледа внимателно всеки един от мъжете. По лицата на някои от тях видя убеденост и твърдост, но по други, особено тези на Малик и Гровлев, се четеше не само интерес, но и страх. Тяхното колебание го ядоса, защото всъщност той единствен им предлагаше спасението на Русия. Но остана външно спокоен.

— Искате подробности? — попита Догин.

Той набра някаква команда на клавиатурата на компютъра, а после извъртя монитора така, че да го виждат седмината мъже. Докато хард дискът бръмчеше леко, министърът на вътрешните работи погледна лицето на баща си на снимката. Старият Догин бе награждаван много пъти по време на войната и след това беше един от най-верните телохранители на Сталин. Той веднъж бе казал на сина си, че по време на войната се е научил да носи със себе си едно нещо — родното знаме. Където и да е бил, при каквито и обстоятелства, в каквато и опасност да се е намирал, той винаги го е имал при себе си като приятел и съюзник.

Когато шумът от диска спря, Догин и петима от останалите мъже се изправиха мълчаливо. Малик и Гровлев си размениха недоумяващи погледи, но после също бавно станаха. Генералите отдадоха чест.

— Ето така съм решил да възстановя Русия — каза Догин. Той заобиколи бюрото и показа картината, която изпълваше екрана на монитора — жълта петолъчка, сърп и чук на червен фон — старото съветско знаме. — Ще припомня на народа неговия дълг. Патриотите няма да се поколебаят да направят необходимото, независимо от начина и цената, която ще трябва да заплатим.