Том Клэнси - Огледален образ

— Извинявай, Майк. Май съм се отпуснал много рано.

— Не става дума за това. Вие просто не се изразявате така, както съм свикнал.

Като ръководител на пресцентъра, Ан беше свикнала да различава скрития смисъл на думите. Тя усети веднага критиката и завистта в думите на Роджърс.

— И аз не съм свикнал да говоря по този начин — забеляза Худ. — Но съм научил нещо от децата си и Ан ще ме подкрепи в това ми твърдение. Трябва да се приспособяваме. На мен също ми се иска да кажа за рап музиката и за хеви метъла онова, което моите родители говореха за „Бийтълс“. Но трябва да проявяваме търпимост към тези неща…

Изражението на Роджърс показваше съмнение:

— Ти знаеш ли какво е казал за приспособяването Джордж Бърнард Шоу?

— Не — отвърна Худ.

— Той е казал: „Умният човек се приспособява към света, а неразумният се мъчи да го приспособи към себе си. Затова целият прогрес зависи от неразумните“. Аз не обичам рапа и никога няма да ми хареса. И никога няма и да се преструвам, че ми харесва.

— Ами какво правиш, когато подполковник Скуайърс слуша рап? — попита Худ.

— Заповядвам му да престане. Той ми казва, че не съм прав…

— А ти му цитираш Шоу — намеси се Ан.

Роджърс я погледна и кимна.

Худ повдигна вежди:

— Интересно. Е, нека сега да видим дали можем да се разберем по онова, което трябва да се свърши през следващите няколко дни. Първо, по моя график.

Худ скри момчешката си усмивка и щом насочи поглед към екрана на компютъра, се превърна в делови мъж. Ан се опита да предизвика усмивка у заместник-директора, но не успя. Всъщност той рядко се усмихваше и изглеждаше истински щастлив само когато преследваше глигани, тоталитаристи или онези, които поставяха личните си цели по-високо от сигурността на хората.

— В понеделник ще ходя в киностудията „Магна“ — продължи Худ. — А във вторник в парка за забавления „Уолъс“. Децата искат да караме сърф, така че в сряда ще бъдем на крайбрежието, и така нататък. Ще взема клетъчния телефон с мен, за да можете да ми звъннете, ако ви трябвам. Няма да бъде проблем да отида до най-близкия полицейски участък или служба на ФБР, ако трябва спешно да разговаряме по секретна линия.

— Седмицата ще бъде спокойна — каза Ан. Тя бе записала данните от сутрешния доклад на офицера по разузнаването Боб Хърбърт в дневника си и сега потупа корицата му: — Границите в Източна Европа и Средния изток са сравнително спокойни. ЦРУ успя да помогне на мексиканските власти да превземат бунтовническата база в Джалапа без инциденти. В Азия нещата са спокойни, след като едва не се стигна до война в Корея. А украинците и руснаците най-после започнаха преговорите за Крим.

— Майк, изходът от изборите в Русия няма ли да се отрази на преговорите? — попита Худ.

— Не мисля. Новият руски президент Кирил Жанин в миналото бе кръстосал оръжия с украинския лидер Вешник, но Жанин е професионалист. Той ще подаде маслиновото клонче. Във всеки случай нашата прогноза за следващата седмица не предвижда червен сигнал.

Худ кимна. Ан знаеше, че той не се осланя твърде на „трите П“ — прогнози, проучване на общественото мнение и психология — но поне вече се правеше, че се вслушва в тях. Откакто бе постъпил в оперативния център, Пол и щатният психолог Лиз Гордън се държаха помежду си като Кларънс Дароу и Уилям Дженингс Брайън 1 1 Известни американски адвокати и политици, работили съвместно до 30-те години на века, които не са се вслушвали твърде в мненията си, но са се уважавали взаимно. — Б.пр. .

— Надявам се да си прав — продължи Худ. — Но ако на центъра се наложи нещо повече от син сигнал, аз искам лично да подпиша заповедта за действията ни.

Кракът на Роджърс престана да се движи. Светлокафявите му очи, които обикновено имаха златист оттенък, потъмняха.

— И аз мога да се справя с такова нещо, Пол.

— Никога не съм казвал, че не можеш. Ти показа на всички на какво си способен, когато спря онези ракети в Северна Корея.

— Тогава какъв е проблемът?

— Никакъв — отвърна Худ. — Не става дума за възможностите ти, Майк. Става дума за поемането на отговорността.

— Разбирам. Но правилникът разрешава подобно нещо — упорито продължи Роджърс. — Заместник-директорът има право да одобрява операции, когато директора го няма.

— Изразът е „когато не е в състояние“, а не „когато го няма“. А аз няма да бъда в „несъстояние“, пък и ти знаеш как гледа Конгресът на операциите ни в чужбина. Ако нещо не е както трябва, мен ще ме викат пред сенатската комисия да давам обяснения. Затова искам да имам възможност да обяснявам нещата, които съм извършил, а не за които съм чел в твоя доклад.