Том Клэнси - Огледален образ

— Той не знае руски — възрази тя. — Как ще ми говори?

— Имате деветдесетминутно пътуване с лодка и десет часа в подводницата. Ще го научите на най-необходимото. — Ахо постави шапката на главата си. — Мисля, че това е всичко. Някакви въпроси?

— Не, господине — каза Джордж.

Пеги поклати глава.

— Добре тогава. Успех.

Джордж вдигна тежката раница с нещата си и се запъти след майор Ахо, който отвори вратата, излезе в коридора и я затръшна след себе си.

Джордж едва се спря, за да не се блъсне във вратата.

— Офицери! — въздъхна ядосано той и посегна към дръжката.

— Недей! — изръмжа Пеги.

Джордж се обърна.

— Какво?

— Остави си раницата. Ние с теб още не отиваме никъде.

— Какво значи това?

Тя взе в ръка един фотоапарат от шкафа зад себе си.

— Усмихни се.

Когато майор Ахо излезе от сградата, до спокойните води на южния кей стоеше жена с куче и го наблюдаваше. Валя бе пристигнала с велосипед от апартамента на дългогодишния им резидент в Хелзинки — пенсиониран финландски полицай. Бе подпряла колелото до високия стълб наблизо, а самата тя се отдалечи от осветеното място. Когато бе добре скрита в тъмното, тя закачи кучето на каишката му. Хапливият териер, който бе използвала в Санкт Петербург за английския шпионин, бе заменен от по-миловиден и спокоен кокер шпаньол. Тук нямаше нужда да отстранява никого: задачата й беше само да наблюдава и да докладва на полковник Рузки.

За оперативния център не беше трудно да проследи самолета от Съединените щати, а още по-лесно бе да се наблюдават майор Ахо и американският му приятел, след като напуснаха летището. Сега шофьорът й чакаше скрит на „Канавакату“ до високия, величествен храм „Успенски събор“, а тя наблюдаваше действията на финландския офицер и неговия шпионин.

„ Двамата му шпиони.“ Тя забеляза, че към Ахо се присъединиха двама души, когато той тръгна към колата си.

Когато се увери, че ще се качат, Валя дръпна каишката и кучето започна да лае силно. Два пъти, после пак два пъти и още два.

— Рути! — извика Валя и дръпна каишката още веднъж. Добре обученото куче замлъкна.

Майор Ахо се огледа, очевидно не видя никого в тъмнината и седна на предната седалка, докато останалите двама се настаниха отзад. Зад тях рускинята видя волвото на партньора си, което зави към булеварда след сигнала, подаден от кучето. Бяха се разбрали предварително, че той ще проследи колата, за да види къде отива, а после ще се върне за нея. Тя искаше да остане още известно време тук, за да бъде сигурна, че никой друг няма да се измъкне от това крило на двореца. След като бяха загубили двама от агентите си, те можеше да вземат извънредни мерки за сигурност на следващите. Някои страни правеха така по принцип. Преди пет години, когато едва беше постъпила в разузнаването, нейният началник бе заблуден от фалшива операция на англичаните, с която те бяха прикрили истинската. След като го бяха уволнили, той се самоуби. Но Валя Сапарова нямаше намерение да позволи да й се случи подобно нещо.

Тя продължи да се мотае пред стълбите на кея, заслушана в тихия шум, с който спокойните вълни обливаха камъните. Наблюдаваше редките коли и още по-редките минувачи по улицата.

И тогава видя нещо, което предизвика усмивка на устните й: двама души излязоха от президентския дворец. Хората изглеждаха съмнителни, точно както онези, които бяха тръгнали с офицера преди малко…

Вторник, 1:08 часа през нощта, Санкт Петербург

Когато извършваше редовни полети в космоса, генерал Сергей Орлов беше свикнал да регулира внимателно дневния си режим: кога ще яде, спи, работи, къпе и спортува. След като започна да обучава други, той продължи да го спазва, защото му служеше добре.

През двете години, откакто бе прикрепен към оперативния център обаче, режимът му се влоши, защото невинаги разполагаше с времето си. Вече не спортуваше толкова, колкото му се искаше и това го правеше нещастен. През последните няколко седмици, когато наближи пускането, той не беше спал достатъчно и това го дразнеше още повече.

Днес бе очаквал да остане до късно, за да помогне в изчистването на всички проблеми, които биха възникнали, въпреки че те бяха изненадващо малко. Бе подготвен дори ако е необходимо да проведе спешна контраразузнавателна операция, като използва хората на Рузки от поделението на спецназ, намиращо се в близост до Пушкино. За щастие на Рузки бяха съобщили, че агенти от контраразузнаването са открили и арестували сервитьора, работил с английския агент, и сега го карат в Петербург. Явно са го убедили да им помогне да заловят други шпиони — много по-ефективен начин, отколкото ударът, нанесен от Рузки на предишните двама. Орлов нито и за миг не беше повярвал във версията, че английският агент се е самоубил, и съжаляваше задето пропуснаха възможността да го поразпитат.