Том Клэнси - Огледален образ

— В живота е като в играта на шах. Царят прибира пешките. — Майор Ахо се усмихна. — Е, поне сега си успял. Ще посетиш две чужди страни.

Джордж отвърна на усмивката. В думите и погледа на честните очи на майора имаше толкова искрено доброжелателство, каквото Джордж никога не бе виждал в погледа на военен. Но под кафявата униформа на Ахо Джордж забеляза също и такива очертания на мускули, каквито можеха да се видят само на състезанията по културизъм по телевизията.

— Пък и имаш късмет — продължи майорът. — Викингите са вярвали, че когато чужд воин стъпи на финландска земя с мир, той ще бъде непобедим в боя.

— Само за мъжете ли се е отнасяло това?

Ахо въздъхна:

— Е, тогава светът е бил друг, редник. Ти още не познаваш партньорката си, нали така?

— Така е, господине, макар че нямам търпение да се запозная — отговори дипломатично Джордж. Всъщност тя го плашеше. Бе прочел досието й, изпратено по факса в самолета и съвсем не беше сигурен, че е готов за срещата с цивилната разрушителка.

Не бих посмял да заговоря с нея с този тон… — Ахо се наведе конспиративно към него. — Викингите са уважавали само мъжете воини. Всеки от тях е носел винаги със себе си брадва, кинжал и меч и дрехи от лисичи или боброви кожи, или поне от катеричи кожи. Но едната ръка — онази, с която се е биел, е била свободна. А гърдите на жените са били скрити зад брони от желязо, мед, сребро или злато, показващ богатството на съпруга. Също така са носели и метален обръч на врата, който символизирал подчиненото им положение. Преди години в нашите училища се развиваха доста спорове по въпроса как да се преподава историята за онези времена. — Той се облегна в седалката си. — Не бива да се обиждат жените, не трябва да се унижават британците, които са били жертви на викингите, не може да се сърдим заради омразата на християните, които са били убивани от езичниците, защото не са искали културата им да бъде погубена като онази на вестготите, остготите, бургундите, ломбардите и алеманите. За щастие спечелиха привържениците на историческата точност, а не на политическите предразсъдъци. Иначе не можеш да си представиш как биха ни карали да се срамуваме от собствената си история.

— Наистина не бих могъл. — Джордж погледна към звездното небе. То беше същото, към което са гледали викингите… Дали с благоговение или със страх, зачуди се Джордж. Не можеше да си представи, че викингите са се бояли от нещо друго, освен от безчестието. Собственото му обучение, също както това на „Тюлените“, армейската група „Делта форс“, или даже руските спецчасти, поставяше ударението върху поведението. Не беше важна само физическата подготовка — двадесет и четири часовите походи с двадесет и пет килограмова раница на гръб. У хората трябваше да бъде възпитано убеждението, че докато смъртта е просто един кратък миг, грешката остава с теб за цял живот. И Джордж непоклатимо вярваше в това.

Но все пак не можеше да отрече, че се чувства много по-добре, когато е „навлечен“: пояс, натъпкан с гранати, предпазен кевларен костюм с усилена предна част, специален дихателен апарат и няколко резервни пълнителя за 9-милиметровото оръжие. Вместо всичко това сега носеше в раницата си едни очила за нощно виждане AN/PVC-7A, уред за отчитане по топлината, която генерират скрити обекти, AN/PAS-7 и своя „Хеклер & Кох“ MP5SD със сгъваем приклад и вграден заглушител, който поглъща и най-силния звук посредством гумени уплътнители. Звукът от това оръжие не би могъл да бъде чут и на пет метра при употреба на специалните свръхзвукови патрони. Там беше и паспортът му. Това бе резултатът от стратегията за оттегляне, до който бе стигнал Даръл Маккаски.

— И все пак на мен ми се струва, че вашите предци не са вършили нищо подобно на това, което правим ние сега — каза Джордж, като се опитваше да не мисли повече за подробностите. Отмести поглед от бляскавата красота на млечния път и се загледа в пътя, когато колата навлезе в града и тръгна по главния булевард „Похджоеспланади“, който пресичаше града по средата от изток към запад. — Искам да кажа, че един викинг трудно би могъл да се вмъкне незабелязано в чужд град с всичките му оръжия и шлема с рогата.

— Така е — съгласи се Ахо. — Пък те и не биха пожелали да се вмъкват. Те са предпочитали да плашат избраните за нападение градове, като по този начин принуждавали вождовете им да се справят не само с врага, а и с паниката на собствените си жители.

— А пък ние се промъкваме с миниподводници.