Том Клэнси - Огледален образ

— Ние им викаме миниатюрни мародери. Малко по-точно е, нали?

— Да.

Те спряха пред блестящия великолепен президентски дворец, построен още от руските царе, които са управлявали града от 1812 година, след като пожар изпепелил дървените сгради, построени два века преди това от кралица Кристина Шведска. Ахо поведе редника към страничния вход.

В този час дворецът бе притихнал. След като показа пропуска си на охраната, Ахо поздрави няколко служители от нощната смяна и заведе Джордж в малък кабинет в далечния край на един тесен и слабо осветен коридор. До дървената врата имаше бронзова табела с надпис „Министър на отбраната“. Ахо отключи и те влязоха вътре.

— Министър Нисканен има няколко кабинета в града — каза Ахо. — Този използва, когато е в добри отношения с президента. Сега е свободен. — Майорът се ухили и продължи тихо: — Има и още нещо, което се е променило. По времето, когато са управлявали генерали като Халфдан и Олаф Тригвасон или монарси като Кнут или Свен Форкбеард, лидерите не са разрешавали разногласията си чрез парламенти, конгреси или пресата. Те просто поставяли някоя млада робиня до стената и хвърляли брадвите си по нея. Онзи, който ударел момичето, губел спора. А след това всички заедно сядали да пият и разногласията се забравяли.

— Предполагам, че в наши дни споровете не биха могли да бъдат разрешавани по този начин.

— О, би могло. Само че няма да е твърде популярно.

В стаята светеше и Джордж видя една жена, застанала зад бюрото, подпряла дланите си на плота и внимателно загледана в картата върху него. Беше стройна, с големи сини очи и късо подстригана тъмноруса коса. Устните й бяха малки и естествено червени, носът прав и леко вирнат. Тенът й бе доста блед, с едва забележими лунички около носа. Беше облечена в черен костюм.

— Госпожица Джеймс — каза Ахо. — Редник Джордж.

— Приятно ми е да се запознаем. — Джордж й се усмихна и остави раницата си на пода.

Пеги само го погледна и продължи да разглежда картата.

— Добър вечер — каза тя. — Изглеждате на петнадесет.

Острият й акцент и начин на разговор напомниха на Джордж за младата Бети Дейвис 12 12 Рут Елизабет (Бети) Дейвис — известна американска актриса, родена през 1908 година. — Б.пр. .

— Петнадесет и половина. — Той се насочи към бюрото. — Ако става дума за обиколката на врата ми в инчове.

Тя вдигна поглед.

— О, значи сте и шегаджия.

— Имам доста таланти, госпожице. — Все още усмихнат, Джордж се настани върху бюрото и без да иска, посмачка картата. Още в движение той сграбчи един от ножовете за отваряне на кореспонденция и опря върха му в шията на Пеги. — Учили са ме и да убивам. Бързо и тихо.

Очите им се срещнаха и почти веднага Джордж разбра, че е направил грешка. Бе успяла да отвлече вниманието му за миг, докато обхвана здраво китката му с ръце. Ножът издрънча върху бюрото и само след миг тя го извади от равновесие със силен ритник. Докато падаше настрани, той бе сграбчен за ризата и бутнат на пода, а тя опря здраво крака си в шията му.

— Внимавай. Когато имаш намерение да убиваш, прави го без предварителни речи. Ясно ли е?

— Ясно. — Той се отхвърли от пода с крака и след миг бе притиснал Пеги към пода. — Този път беше по изключение.

Джордж я задържа няколко секунди така, за да й е за урок, а после я освободи. Когато тя успя да си поеме дъх, той й помогна да се изправи.

— Впечатляващо — задъхано проговори тя, докато разтриваше врата си. — Но пропусна едно нещо.

— Какво?

Тя му показа ножа в дясната си ръка:

— Когато ме бутна, аз вече го бях грабнала. Така както ме държеше, можех да го забия където поискам в тялото ти.

Като все още разтриваше врата си, Пеги се върна към картата, а Джордж гледаше към ножа в ръката й и се ругаеше наум. Не му пукаше, че можеше да го победи жена. На тренировките те със Сондра се биеха безжалостно. Но по време на мисия да пропусне нещо като този нож би означавало да заложи живота си на карта.

Все още застанал до вратата, Ахо се обади:

— Е, след като вече се запознахте, може би ще пожелаете да се заемем с работа.

Пеги кимна.

— Когато стигнете на пристанището, паролата ви за качване в лодката ще бъде „какво прекрасно туловище“. Отговорът е: „и красива муцуна“. Аз вече обясних как ще стигнете до миниатюрната подводница на госпожица Джеймс. Дал съм й пари и руските униформи, които ще облечете. — Ахо се усмихна. — Ние тук имаме повече и по-добре ушити униформи от самите руснаци. — Той извади от вътрешния си джоб запечатан плик, и го подаде на Джордж. — Това са документите, които удостоверяват, че вие сте главен бордови старшина Евгений Глебов и главен матрос Ада Лундвер от руския военен флот. Вие, госпожице Джеймс, сте матрос, занимаващ се с картографиране на бреговата линия и определянето на местата за поставяне на шамандури. Това означава, че ако някой ви види, ще трябва да изглежда, сякаш вие се подчинявате на заповедите на редник Джордж.