Том Клэнси - Огледален образ

Докато Орлов говореше, изражението на Рузки се промени от ядно в яростно. Когато Орлов млъкна, заместникът му погледна часовника си:

— Агентите явно се надяват да пристигнат преди зазоряване, което означава след малко повече от четири часа. По-добре е бързо да ме уведомите за решението си.

— Необходимо ми е да знам колко хора можете да отделите за наблюдение. — Орлов чу телефона си да звъни. — И дали човекът, когото Погодин хвана в Москва, може да ни помогне. — Той посегна и натисна бутона на говорителя, за да успокои Рузки. Но дори и да беше доволен, полковникът не го показа. — Да? — обади се генералът.

— Обажда се Силаш. Преди около деветдесет минути прехванахме доста странен разговор с Вашингтон.

— Какво му е странното? — попита Орлов.

— Беше шифровано обаждане до самолет, който лети от Берлин за Хелзинки. Ефрейтор Ивашин разпореди сателитно разузнаване за самолета. Въпреки че той явно нарочно лети под гъста облачна покривка, успяхме да го видим на два пъти. Самолетът е Ил-76Т.

Орлов и Рузки се спогледаха. Разногласията помежду им бяха забравени за момента.

— Къде е сега самолетът? — попита Орлов.

— На летището в Хелзинки.

Рузки се наведе напред:

— Силаш, успяхте ли да видите номера му?

— Не, полковник, но е Ил-76Т. Сигурни сме.

— Много самолети променят посоката на полетите си заради вятъра — обясни Орлов на Рузки. — Пък и някой може да използва случая, за да избяга.

— Идват ми наум две други възможности — отговори му Рузки. — Групата, която Валя наблюдаваше, може да е фалшива и да отвлича вниманието ни от някаква друга мисия. Или пък САЩ може да провеждат две различни операции от Финландия.

Орлов се съгласи.

— Ще разберем повече, когато видим накъде ще тръгне Ил-76Т. Силаш, продължи да наблюдаваш самолета и ме уведоми в мига, когато имаш нови данни.

— Слушам.

Когато Орлов натисна бутона, Рузки пристъпи към него:

— Генерале…

Орлов вдигна поглед.

— Да?

— Ако самолетът навлезе в руското въздушно пространство, военновъздушните сили ще поискат да го свалят, също както стана с корейския. Трябва да ги предупредим.

— Съгласен съм, въпреки че за него би било самоубийство да опитва въобще при стената от радари и друго противовъздушно оборудване, което имаме.

— При обикновени обстоятелства, да. Но след рязкото увеличаване на военновъздушния трафик през последните няколко дни, аз не бих се изненадал, ако самолетът просто се опита да се промъкне и да се изгуби във въздуха някъде над Русия.

— Ще го имам предвид — каза Орлов.

— Ами лодката? — попита Рузки. — Длъжни сме да уведомим флотата…

— Знам какво се изисква от нас — прекъсна го Орлов. — Но това е моя работа, полковник. Оставете ги да стъпят на сушата, наблюдавайте ги и ми кажете какво точно се опитват да правят.

Рузки стисна зъби:

— Слушам. — Той козирува унило.

— И, полковник…

— Да?

— Направете всичко възможно да не се случи нищо на екипажа. Постарайте се. Не искам да избиваме повече чужди агенти.

— Ще се постарая, господин генерал. — Рузки козирува отново и излезе от кабинета.

Вторник, 12:26 часа през нощта, Хелзинки

Кварталът около южното пристанище на Хелзинки е известен не само заради оживения пазарен площад в близост до президентския дворец, но и заради разходките с корабчета до остров Суоменлина, които се предлагат по няколко пъти на ден. Разположен на входа на залива, този великолепен „Северен Гибралтар“ приютява летен театър, военен музей и величествен замък от осемнадесети век. Съседният остров Сюрасаари е свързан с мост с материка и там се намира олимпийският стадион, построен за игрите през 1952 година.

През нощта островите представляват тъмни силуети на фона на тъмното небе. Но дори и да се виждаха, Пеги Джеймс не би ги забелязала. Майор Ахо й бе дал автомобил и точни указания за маршрута. Петнадесет минути след като той бе тръгнал за летището с двамата души за прикритие, тя с редник Джордж тръгнаха към пристанището и яхтата, която щеше да ги отведе до базата Котка и миниподводницата. Тя нямаше нито време, нито интерес да разглежда околностите. В ума й имаше само едно: да стигне в Санкт Петербург. Най-важното беше да завърши работата, започната от Кейт Фийлдс-Хътън. Да намери и убие човека или хората, отговорни за неговата смърт, не беше най-важното, въпреки че ако й се отдадеше такава възможност, бе готова да я използва.

Яхтата бе една лъскава „Ларсон Кабрио 280“ и щом казаха паролата и получиха отговор, двамата се качиха на борда. След като настани внимателно раницата си на пода между краката си в рубката, Пеги седна до Джордж и яхтата се плъзна в нощта. Двамата прекараха всичките деветдесет минути от пътя в преглеждане на картите на Ермитажа и терена между точката на пристигане на брега и музея. Планът, който тя бе съставила с майор Ахо преди идването на Джордж, беше миниподводницата да ги остави в гумена надуваема лодка в близост до северния крайбрежен парк на няколко спирки с автобус от целта им. Тя предпочете този маскарад пред нощната операция. Освен всичко останало чуждите власти по-охотно вярваха на легендата, когато операцията се извършваше през деня, тъй като повечето разузнавачи не бяха чак толкова безумни, че да се опитват да действат така открито.