Том Клэнси - Огледален образ

След това капитан Райдмън се обърна към пасажерите:

— В началото на пътуването ще плаваме с осем възела по повърхността. Това ще трае два часа. Когато приближим остров Мощний, който е руски, ще се потопим. Разговорите ще се водят шепнешком. Руснаците имат подвижни пасивни сонари там, както и по бреговата си линия. И понеже те не излъчват собствени сигнали като активните, но затова пък хващат всеки звук, ние не можем да знаем дали и кога ни слушат. Можем да се промъкнем незабелязано, но трябва да шумим колкото е възможно по-малко.

— А как ще разберете дали са ни забелязали? — попита Пеги.

— Тогава всички ще чуем експлозивите, пускани от бреговата им охрана. Ако се случи нещо такова, ще трябва да се потопим по-дълбоко и да избягаме.

— Колко често се случва това? — попита тя, като се ядосваше, че не знае подобен факт. Очакваше се разузнавачите да познават оборудването и целите си толкова добре, колкото познават своя собствен дом или автомобил. Но МИ-6 я включи в тази мисия толкова набързо, че нямаше време за друга подготовка, освен изчитането на документите по време на полета дотук. А в тях нямаше писано много за операциите на финландците в залива. Техните агенти обикновено отиваха в Русия с туристически групи.

— На десет пътувания се случва три пъти — отговори й Райдмън. — Въпреки че аз никога не съм прониквал толкова навътре в руски води. Очевидно този път ще бъде различно. Но ние няма да пътуваме напълно неприкрити. Майор Ахо изпраща хеликоптер, който ще пусне два звукоуловителя по пътя ни. Сигналите им ще бъдат наблюдавани в Хелзинки и всеки приближил се до тях руски плавателен съд ще бъде показан със светлинен сигнал върху картата на господин Осипов.

Осипов показа към кръглата компютърна карта с диаметър колкото малка чинийка, намираща се вдясно на контролната колона.

Когато приключи проверката на перископа, Райдмън се вмъкна на седалката си в предната част на рубката под люка. После се наведе към уредите, показващи работата на двигателя, и се обърна към Осипов:

— Готови сме.

Рулевият включи двигателя. Чу се съвсем тих звук и се усети лека вибрация. Щом тръгнаха, той угаси светлината и в помещението стана тъмно. Останаха да светят съвсем незабележимо само индикаторното табло и картата.

Пеги се извърна и загледа през малкото кръгло прозорче откъм нейната страна. Когато подводницата се запъти към изхода на хангара, се видяха само няколко малки мехурчета откъм двигателния винт. Тъмнината отвън я обгърна, а очите й се навлажниха.

„Ще трябва да преглътнеш сълзите — каза си тя. — И недоволството. И притеснението. И яда.“

Не беше само заради Кийт. Би могла да скърби за него и да продължи живота си. Трудно, но поне целенасочено. Но сега, когато него го нямаше наистина, тя осъзна, че няма и цел. Това беше нещо, което се бе насъбрало с годините. Изведнъж разбра, че е станала на тридесет и шест години, а начинът, по който бе живяла, не й бе дал възможности да се наслаждава на живота. Бе свидетел на упадъка на жизнеността и независимостта на страната си след управлението на Маргарет Тачър, на загубата на достойнство заради цинизма на монархията. И за какво бе всичко това? Всичките тези години на напрежение и саможертва? Загубата на любимия? Беше се движила напред заради желанието, заради отношенията, заради удоволствието и радостта, които изпитваше заедно с Кийт.

„А сега какво ми остава — запита се тя. — Щом Англия се е превърнала в сателит на Европейската общност? При това не един от уважаваните, понеже не желае да се подлага на германците, както го правят французите, не може да изобразява благоденствие и вяра, когато се сблъсква с промишлен колапс, както го правят испанците, нито да сменя правителства като италианците. Тогава за какво, по дяволите, съм живяла? И заради какво продължавам да живея?“

— Госпожице Джеймс?

Шепотът на редник Джордж като че ли идеше от друг свят. Той я върна обратно в миниподводницата.

— Да?

— Имаме цели десет часа на разположение, пък е твърде тъмно да изучаваме картите. Мога ли да ви досадя и да ви помоля да започнем нашия кратък курс по руски език?

Погледна към нетърпеливото младежко лице на Джордж. „Откъде ли идва неговият ентусиазъм?“ — зачуди се тя. Като успя за пръв път откакто се бяха запознали да му се усмихне, тя отговори:

— Не е досаждане. Хайде да започнем с някои основни въпроси.

— Какви?

Тя заговори бавно:

— Как, что и почему.

— Което означава?