Том Клэнси - Огледален образ

Миниподводницата бе скрита в хангар без прозорци в залива. Тя би предпочела да го прелетят и да скочат с парашути в морето в близост до зоната на проникване, но нощните скокове в леденостудената вода бяха твърде рисковани. Ако тя или редник Джордж паднеха далеч от лодката, биха могли да загинат от измръзване още преди да я достигнат. Освен това скокът би могъл да повреди финото оборудване, което носеше, а това не биваше да стане в никакъв случай.

След като им направиха снимки, агентите бяха приети от млад мъж, облечен в тъмносин пуловер и панталони. Той беше с квадратно лице и дълбока трапчинка на брадичката. Русата му коса бе подстригана почти напълно. От сянката се измъкна друг мъж. Той ги освети с фенерче и насочи към тях пистолет. Пеги засенчи с ръка очите си, докато първия от мъжете сравняваше снимките им с копията, които тя им беше изпратила по факса от президентския палат.

— Ние сме — каза Пеги. — Кой друг би могъл да изглежда толкова ужасно.

Мъжът подаде снимките и факса на другия, който наведе светлината, за да ги разгледа. Сега Пеги можеше да види лицето му — гладко и почти съвсем квадратно. Той кимна.

— Аз съм капитан Райдмън. А това е Хелсман Осипов. Последвайте ме. След малко тръгваме.

Той се обърна и поведе Пеги и редник Джордж по пътеката, която заобикаляше хангара. Другият мъж ги следваше отзад.

Минаха покрай няколко нови лъскави патрулни катера, които се полюляваха леко върху водата, и спряха до ъгъла на хангара. Там, поклащайки се леко до къс алуминиев мостик, се намираше тъмносивата миниподводница. Люкът й беше отворен, макар че вътре не бе осветено. По пътя към Финландия Пеги бе прочела, че миниподводниците се изкарват на брега на всеки шест месеца за ремонт и поддръжка. Окачват ги на въжета, а после буквално ги „чупят“ като яйце, като отделят двигателния сектор от пътническия. Дълга само петнадесет метра, подводницата можеше да превозва четирима пътници с максимална скорост от девет възела. Пътуването до Санкт Петербург щеше да продължи до 14:00 часа местно време, което включваше и излизане на повърхността след шест часа, за да може за около половин час двигателите да презаредят акумулаторите и да се напълни помещението с чист въздух.

Тя не страдаше от клаустрофобия. Но когато погледна в това, което приличаше на голям термос с капачка встрани, й стана ясно, че им предстоят десет не особено приятни часа. Пеги видя трите тесни седалки и малкото място, на което човек едва ли би могъл да застане прав. Зачуди се къде ли ще седне капитанът.

Осипов скочи от мостика в тъмнината и щракна някакъв ключ. Слабото осветление на „мародерчето“ се запали и рулевият зае мястото си пред контролното табло — къса колонка с ръчка за маневриране и бутони за автопилот и за поддържане на дълбочината и азимута. До него имаше помпа за изчистване на малката кабина от кондензатната влага и кормило за отваряне на люка. След като Осипов провери уредите, двигателя и въздушните помпи, Райдмън каза на Джордж да влезе.

— Приличам на маймунски възел — каза той, когато се вмъкна на седалката, опита да изправи гърдите си и се изви вдясно с една ръка под себе си, за да може да се задържи на място.

— А, значи си плавал. — Гласът на Осипов беше носов, но странно мелодичен.

— У дома. — Джордж подаде ръка на Пеги, за да й помогне да се настани. — Един път спечелих състезание за най-бързо връзване на възел в края на въже. — Той погледна Пеги, когато и тя се вмъкна на мястото си. — Маймунският възел е декоративен начин на завързване в края на въжето.

— Прави се обикновено около товара, а не на самото въже. — Тя погледна лицето на Джордж в полумрака на каютата. — Имаш лошия навик да ме подценяваш, редник. Така ли се отнасяш към всички жени?

Джордж се облегна назад. Той повдигна рамене като че ли да се освободи от някакъв товар.

— Малко сте докачлива, госпожице Джеймс. Аз всъщност отговарях на въпроса на капитана.

Райдмън се обади нетърпеливо:

— Позволете ми да ви напомня, че сме малко притеснени. Обикновено с мен пътува електротехник, който отговаря за наблюдението на двигателя и останалата част от електроинсталацията. Но за него нямаше място. Така че бих бил доволен, ако не отвличате вниманието ми.

— Извинете, сър — каза Джордж.

Вместо да слезе долу, капитанът остана върху кръглата платформа под люка и го затвори отвътре. Когато Осипов му каза, че сигналът „затворено“ — червена лампичка близо до контролното табло за автопилота — се е включил, Райдмън провери перископа, като бавно го завъртя на 360 градуса.