Том Клэнси - Огледален образ

Роджърс разглеждаше архитектурните планове.

— И аз бих направил същото. Чудя им се защо са чакали толкова време.

— От Интерпол казват, че подземието всъщност е било използвано през тези години за радионаблюдение на целия свят — каза Маккаски. — Но ти познаваш руснаците. Когато може, те предпочитат разузнаването на място пред електронното наблюдение.

— Селски манталитет — каза Роджърс. — Картофът в ръката струва повече от дузина розови петилетни планове.

— По принцип, да. Но сега, когато хората ни оттам се измъкват в чужбина и след колапса на КГБ, това може и да се е променило.

— Благодаря ти. Изпрати това на Скуайърс, за да може да го прегледа с човека, който ще отиде в Санкт Петербург. — После Роджърс погледна Кофи: — За хора, които работят на границата на риска, изглежда, че вършим и доста добра шпионска работа. Какво ще кажеш да се опиташ да получиш нужните разрешения за новата мисия на „Защитник“? Те ще излетят пак — той погледна часовника си… — след около час.

Кофи беше като вцепенен. Той се надигна и кимна, после пак придърпа маншетите си и погледна Роджърс.

— Още нещо, Майк. Като юрист и приятел бих искал да ти напомня, че съгласно нашия устав, член седми, „Отчетност на военния персонал пред цивилното командване“, алинея Б, параграф втори, „Защитник“ се отчита пред съответния военен служител. Това си ти. Директорът не може да отмени заповед, дадена от теб.

— Знам устава почти така добре, както познавам „Коментарите на Цезар по въпросите на войната в Галия“. Какво всъщност искаш да кажеш, Лоуъл?

— Ако не успея да получа разрешение от Конгреса и ако Пол наистина се отнесе сериозно към отказа, единственият начин, по който той би могъл да върне „Защитник“, е, като те уволни и назначи друг заместник-директор. Ако трябва да действа бързо, той ще трябва да се обърне веднага към някой от подчинените ти.

— Не бих го поставил в подобно положение. Ако ме помоли, аз сам ще върна „Защитник“. Но между нас казано, аз не мисля, че Пол би постъпил така. Ние сме екип за управление на кризисни ситуации и ще вземем всички възможни мерки да осигурим безопасността на нашите „Защитници“ и да се справим с тази криза.

— Но може и да се окажете сами срещу всички — подхвърли Кофи.

— Само ако се провалим — намеси се Даръл Маккаски. — Би трябвало да са ни насинили задниците от бой след Северна Корея, но тогава победихме и никой не каза „гък“.

Роджърс потупа Кофи по рамото и се върна до бюрото на Худ.

— Не си прави труда да пишеш епитафи, Лоуъл. Наскоро препрочетох Чърчил и ми се струва, че са много актуални думите, които е казал пред Канадския парламент през декември 1941 година. А те са: „Когато ги предупредих, че Англия ще се бори и сама, независимо какво те ще предприемат, техните генерали казали на министър-председателя и разпокъсания му кабинет: след три седмици вратът на Англия ще бъде извит като на петле 11 11 Става дума за отказа на Франция, чиято емблема е петел, на предложението на Чърчил да се борят заедно против агресията на Германия по време на Втората световна война, след което Франция била окупирана, за разлика от Англия. — Б.пр. “. — Роджърс се усмихна: — Отговорът на Чърчил на тези твърдения, господа, може да послужи като ново мото на оперативния център: „Да, петле! Но не нашето“.

Понеделник, 11:44 часа вечерта, Хелзинки

Старлифтърът кацна върху далечна писта в края на летището в Хелзинки, където го чакаше майор Ахо. Високият и едър бивш лекоатлет се представи на добър английски на подполковник Скуайърс като „символ на чернокосите лапландци“ в армията. Като представител на министъра на отбраната Нисканен, той каза, че има специални инструкции да осигури на американците всичко, от което имат нужда.

Докато стояха до отворената врата на самолета и студеният вятър свиреше в мрака на нощта, Скуайърс му каза, че единственото, от което се нуждае, е да затвори вратата и да чака на топло пристигането на Ил-76Т.

— Разбирам — съгласи се Ахо със звънлив глас, звучащ с достойнството, присъщо и на стойката му.

Като остави един от помощниците си да служи за връзка с наземната служба, Ахо изчака, докато редник Джордж се сбогува с колегите, които му пожелаха успех. После го придружи до очакващата ги кола. Двамата мъже седнаха отзад.

— Били ли сте някога във Финландия? — попита Ахо.

— Преди да постъпя в армията, даже не съм напускал град Лубък, Тексас. А след това пък, чак досега, не съм излизал извън границите на Вирджиния. Когато се провеждаше първата мисия, аз още не бях в групата. По време на втората мисия във Филаделфия бях болен. А пък в третата — в Северна Корея — лично генералът тръгна вместо мен.