Том Клэнси - Огледален образ

Скуайърс стисна челюсти.

— Тъкмо щях да те осведомя по този въпрос. Оперативният център ни е поставил нова задача. Джеймс щеше да бъде подчинена, ако имаше наш офицер. Но тъй като няма да има такъв, тя тръгва като наблюдател. С други думи, тя няма да е задължена да се подчинява на твоите заповеди.

— Сър?

— Знам, че положението е странно, редник. Но аз мога да ти кажа само едно: върши си твоята работа. Ако тя има някакви предложения, изслушвай я. Ако на нея не й харесват твоите, преговаряй. Тя е добър играч и затова смятам, че нещата ще бъдат наред. Други въпроси?

Джордж козирува:

— Нямам.

Дори и да беше разтревожен или доволен, това не се отрази на розовото му младежко лице.

— Добре. — Скуайърс се огледа. — Ние, останалите, ще направим едно малко пътешествие. Ще бъдем прехвърлени на руски транспортен самолет и ще летим в неизвестна посока. Останалата част от мисията ни ще бъде дискутирана по пътя.

— А знаете ли каква ще бъде тя, сър? — попита Сондра.

Скуайърс я погледна в очите.

— Ако знаех — каза подполковникът, — щях да ви кажа. В мига, когато разбера нещо, ще го знаете и вие.

Сондра успя да не отклони погледа си, макар че доброто й настроение се стопи като захар в кафе. По-раншният им разговор и този обрат сега й показа една страна от характера на Скуайърс, която още не бе забелязала през месеца, откакто бе в „Защитник“. Не образа на взискателния началник с неговите „опитай пак“, „действай“ и „толкова ли не можеш да уцелиш това биволско око“, а на властния командир. Промяната от обикновен командир в лидер на групата бе внезапна и призоваваща към абсолютно подчинение. И също така впечатляваща.

Когато Скуайърс освободи хората и Сондра седна отново, тя затвори очи и направи така, както я бяха научили, когато се обучаваше в „Тюлените“ — помисли за дълга си и за това, че тук не е заради Скуайърс, а заради самата себе си и заради своята страна.

— Редник.

Сондра отвори очи. Подполковникът се бе навел към нея, за да може да надвика шума на двигателите. Сега изражението му не беше така строго, като преди малко.

— Да?

— Един съвет от мен. В базата ти проявяваше рядко срещана напористост. Не знам на кого си била ядосана или кого си се опитвала да впечатлиш там. — Той докосна темето си. — Но мен със сигурност ме впечатляваше. Ти също така си умела и умна. Иначе нямаше да си тук. Но онова, което останалите от групата ми знаят добре, за разлика от теб, Де Вон, е, че по време на мисия основните добродетели са наистина онези, главните: благоразумие, въздържаност, кураж и справедливост.

— И аз мисля така, сър.

— Ще ти го кажа по друг начин. — Скуайърс се изправи и затегна колана, за да се приготви за кацането. — Дръж отворено всичко, с изключение на устата си. Така ще се справиш отлично.

Сондра прие безмълвно думите му и се облегна назад. Макар да беше малко обидена и ядосана, че полковникът бе избрал точно този момент и този начин, за да сподели с нея своята философия, тя се чувстваше по-уверена от всякога, че точно това е човекът, когото би могла да следва в боя…

Понеделник, 4:30 часа следобед, Вашингтон

Докато Роджърс седеше в кабинета си и преглеждаше последните планове за „Защитник“, изработени от отдела по стратегия и тактика, Стивън Винс му изпрати по електронната поща доклада от наблюдението на аудио-визуалния сателит за сандъците:

Съдържанието на всеки от сандъците, изглежда, е твърда маса. Вероятно не са машини. Двама души могат да вдигнат лесно всеки от сандъците. На Мат Стол е изпратена спътникова снимка за анализ.

Роджърс си замърмори под нос:

„Може да са калъпи или пакети с кокаин или хероин. Как ми се иска да накарам тези копелета да ги изядат!“

На вратата му се почука. Роджърс натисна бутона и пусна Лоуъл Кофи да влезе.

— Искал си да ме видиш — каза Кофи.

Роджърс му посочи да седне. Кофи съблече черния си шлифер и се намести в коженото кресло. Адвокатът имаше торбички под очите, а косата му не беше сресана така грижливо, както обикновено. Изглежда, и той бе имал дълъг и труден ден.

— Как вървят работите с комисията за наблюдение на разузнаването в Конгреса? — попита Роджърс.

Кофи оправи маншетите на ризата си под ръкавите на сакото.

— Прегледахме със сенаторите Фокс и Карлин преработения вариант за мисията ни. Казаха ми, че сме луди. Даже сенаторката Фокс го каза на два пъти. Решиха, че няма да правят промени в първоначалното разрешение на „Защитник“. Мисля, че се страхуват от перспективата за намеса на руската армия, Майк.