Том Клэнси - Огледален образ

В гласа му имаше заплаха, а Волков беше още твърде развълнуван, за да му отговаря. Не искаше и смъртта на други хора да тежи на съвестта му, но също знаеше, че всеки, който играе тази игра, познава и рисковете й. Включително и самият той…

Докато Погодин го водеше от стаята за разпит към колата, той си каза, че има два изхода от това положение. Единият бе да не приеме условията на Погодин и бързо да си спечели смъртта. А другият — да се бори и да се опита поне да си възвърне самоуважението, което сега бе загубил…

Понеделник, 10:05 часа вечерта, Берлин

Дебелият тежък „Илюшин“ Ил-76Т беше руски транспортен самолет с много високи качества, дълъг малко повече от 50 метра и с почти толкова широк разтег на крилата. Построен като прототип през 1971 година и внедрен през 1974 година в съветските въоръжени сили, той можеше да излита от къси и неравни писти и беше идеален за работа в условия, подобни на тези в Сибир. Имаше и негова модификация като въздушен танкер за руските стратегически свръхзвукови бомбардировачи.

Ил-76Т бе продаван на Ирак, Чехословакия и Полша. Задвижван от четири мощни турбовитлови двигателя „Соловьов Д-30КП“, самолетът развиваше нормална скорост от близо осемстотин километра в час и можеше да прелети разстояние от над шест хиляди километра. Самолетът можеше да пренася четиридесет тона. А ако нямаше друг товар, освен леките пластмасови допълнителни цистерни с гориво, обсегът на полета му можеше да бъде увеличен с повече от седемдесет процента.

След като се обади в Пентагона и обясни, че „Защитник“ ще трябва да лети във вътрешността на Русия, Боб Хърбърт бе свързан с генерал Дейвид Перъл в Берлин, който разпореди тежкотоварният самолет да бъде изтеглен от тайното му убежище. Той бе държан в една американска военновъздушна база от 1976 година, когато бе закупен от шаха на Иран и после тайно препродаден на САЩ. След като изследваха внимателно машината, военновъздушните сили го скриха, за да могат да го използват някога за шпионски цели. До момента Ил-76Т бе ползван само в няколко мисии за измерване на точното разстояние между определени точки на земната повърхност, с което да се помогне за настройването на шпионските сателити и да се открият радарните и инфрачервените излъчвания на подземните инсталации, за да бъде съставена карта на разположението им. При всеки от тези полети руснаците успешно бяха заблуждавани по отношение на принадлежността му чрез попълване на летателен план в техните военновъздушни сили от внедрен вътрешен човек. И сега бяха информирали своя човек по радиото да направи същото за предстоящия полет.

Но за пръв път Ил-76Т щеше да бъде използван да вози американски войници и за пръв път той щеше да прекара толкова много време в руското въздушно пространство — осем часа — докато прелети от Хелзинки до точката на парашутния скок и после до Япония. В миналото той никога не бе прекарвал във въздуха достатъчно време, за да бъде забелязан, да бъде установено, че не е със съответната регистрация, и да бъде проверен. И Хърбърт, и Перъл напълно съзнаваха опасността, с която щяха да се сблъскат екипажът и групата „Защитник“, и затова двамата изразиха дълбоката си загриженост по този повод пред Майк Роджърс.

Роджърс споделяше тревогата им и затова ги помоли за алтернативни предложения. Перъл беше съгласен с Хърбърт, че докато операцията е в рамките на юрисдикцията на оперативния център, политическото решение за нея принадлежи на Държавния департамент и Белия дом. Роджърс обаче напомни на Хърбърт и обясни на генерала, че докато не разберат със сигурност какво превозва влакът, това си е чисто разузнавателна дейност. И докато това е така, той няма друг изход, освен да следва начертания начин на действия, независимо от опасностите. Разузнавателната дейност на противникова територия винаги е била рискована работа — каза им той — и понякога, както в конкретния случай, тя просто нямаше алтернатива.

И така Ил-76Т бе подготвен и натоварен с парашути, зимно оборудване и камуфлажни облекла и полетя към Хелзинки след специалното разрешение на военния министър на Финландия Кале Нисканен. Беше му казано, че полетът е чисто разузнавателен, без да бъде споменато, че е почти сигурно войниците от борда да се приземят на територията на Русия. Това беше въпрос, който Лоуъл Кофи трябваше да уреди, след като самолетът излети от Хелзинки, въпреки че яростно антируски настроеният министър вероятно нямаше да откаже и щеше да се съгласи с всичко, което те искаха да извършат. Междувременно Хърбърт се обади в радиостанцията на оперативния център и помоли да го свържат с подполковник Скуайърс.