Том Клэнси - Огледален образ

Вторник, 11:27 часа вечерта, на юг от Финландия

— Не е лицемерно — казваше Скуайърс на Сондра, когато старлифтърът започна да се снижава към летището на Хелзинки. Групата се беше преоблякла в цивилни дрехи и хората изглеждаха като всички останали туристи. — Да, кафето е стимулатор и може да бъде вредно за стомаха, ако изпиеш един варел. Но виното вреди на черния дроб и мозъка.

— Не и когато се консумира в умерени количества — възрази Сондра, докато отново проверяваше оръжието си. — И любителите на виното имат същото право да се превъзнасят по отношение на реколтата, цвета и аромата му, както любителите на кафето.

— Аз не се превъзнасям по кафето. Не въздишам над чашата си, замаян от аромата. Просто го пия. Точка. И не претендирам, че отливането глътка по глътка от елегантен сервиз предлага още по-префинено удоволствие. — Той се тупна с ръка по бедрото. — Край на дебатите.

Сондра изсумтя, докато затваряше ципа на безличната раница, която съдържаше компас, двадесетсантиметров ловджийски нож, един 45-калибров пистолет М-9, хиляда долара в брой и карти на областта, отпечатани от компютъра на Скуайърс по време на полета. Не беше приятно, че той използва ранга си на началник, за да прекъсне спора по този начин. Но никой никога не е твърдял, че военната служба е приятна, а и освен това всеки по-старши си има своите привилегии. Тези и всички останали клишета родителите й бяха използвали срещу нея, когато им беше съобщила, че иска да постъпи в армията веднага след като завърши университета на щата Колумбия.

„Ако искаш да пътуваш, пътувай! — беше казал тогава баща й. — Можем да си го позволим. Пътувай по света цяла година.“

Но не ставаше дума за това. Карл де Вон се беше издигнал самостоятелно и бе натрупал състояние от производство и продажба на сладолед в Нова Англия. Той не можеше да разбере защо единствената му дъщеря, която бе имала всичко и се бе дипломирала като бакалавър по литература, поиска да постъпи във флотата. При това не само във флотата, ами бе решила да служи при „Тюлените“. Може би точно защото бе имала всичко като дете, тя искаше да провери себе си. Или може би изпитваше необходимост да постигне сама нещо, което баща й не бе успял. А службата в „Тюлените“ и сега в „Защитник“ определено беше изпитание.

Докато се чудеше как е възможно толкова умен човек като Скуайърс да бъде такъв инат, него го повикаха от оперативния център. Той пое разговора. Слуша известно време внимателно както винаги и почти без да говори, а после върна слушалката на Иши Хонда.

— Е, дами и господа, елате насам. — Той помаха на хората си да го заобиколят. — Ето последните разпореждания. Редник Джордж, когато стигнем в Хелзинки, ти ще останеш там. Даръл Маккаски ти е уредил връзка с майор Ахо от Финландското министерство на отбраната. Майорът ще те заведе при партньорката ти от МИ-6 Пеги Джеймс и вие двамата ще тръгнете за солова акция към Ермитажа. Съжалявам, но с останалите имаме работа другаде. Вие ще пътувате с малка подводница през Финския залив и ще стигнете до устието на Нева. Финландците си имат много отракан министър на отбраната, който непрекъснато провежда разузнавателни плавания в устието на реката. Руснаците не го наблюдават отблизо, защото хората им са малко, а и Москва не се бои кой знае колко, че може да бъде нападната от Финландия.

— Немарливост — отбеляза Сондра.

— Заедно с Джеймс ще действате в Санкт Петербург през деня — продължи Скуайърс. — Генерал Роджърс би предпочел да почакате, докато се стъмни, но подводниците пътуват нощем и пристигат на сутринта, така че няма друг изход. За наш късмет руската флота също има база за миниподводници на брега на залива Копорски, недалеч от града. На вас ще ви бъдат дадени руски морски униформи, когато стигнете в Хелзинки. А ако ви спрат за нещо, госпожица Джеймс говори свободно руски, а и ще имате съответните документи. Финландците подготвят руските ви документи в отдела за фалшификати на Министерството на сигурността. Майор Ахо ще ви даде историята за прикритие, както и визи и документи, за да можете да напуснете страната като руски туристи. Щом достигнете Ермитажа, разберете каквото е възможно за комуникационния център, който, изглежда, са създали в подземието. Ако можете да свършите работата, без да унищожавате някого, ще бъде добре. Някакви въпроси?

— Да, сър. Разбирам, че докато сме във Финландия, за мисията отговаря майор Ахо. А кой ще отговаря в Русия?