Том Клэнси - Огледален образ

Каквато и да бе истинската причина, Ли все пак постъпи във ФБР през 1983 година, дипломира се на трето място в групата си в академията и се върна в Хонолулу като истински агент. На два пъти отказа повишение, за да може да остане на мястото си и да върши онова, което обичаше: да лови лошите и да прави света по-чист.

Точно затова се намираше и в Токио, работейки под прикритие като самолетен механик с благословията на японските сили за гражданска зашита 8 8 След капитулацията си в края на Втората световна война Япония няма право на собствена армия, поради което всъщност силите й за отбрана се наричат „Гражданска защита“. — Б.пр. . В Япония през Хаваите се доставяха наркотици от Южна Америка и затова заедно с партньора си в Хонолулу Ли наблюдаваше частните самолети, които кацат и излитат, като проследяваше съмнителните полети.

„Гълфстрийм III“ бе един от съмнителните самолети. Партньорът на Ли в Хаваи го бе проследил от Колумбия и установил, че принадлежи на фирма за производство и доставка на тестени изделия в Ню Йорк. Официално той превозваше подправки, използвани за производството на специалитета на производителя — асортимент от екзотични кифли. Когато го събудиха в хотела, намиращ се само на пет минути с кола от летището, Ли се обади на партньора си — сержант Кен Савара от японската гражданска защита — и бързо тръгна към службата си.

Докато се въртеше около турбовитловия JT3D-7 в ъгъла на хангара на летището, Ли чуваше чрез слушалките в шлема си разговорите от кулата. След две седмици работа с този двигател той чувстваше, че го познава по-добре от когото и да било в „Прат & Уитни“. Гълфстриймът кацна и бе насочен за бързо презареждане, преди да излети към Владивосток.

Това беше още по-съмнително според Ли, тъй като се носеха слухове, че производителят на тестени изделия е свързан с руската мафия.

Като се чувстваше леко пристегнат от бронираната жилетка, която носеше под якето си, Ли остави инструментите и се насочи към телефона, висящ на стената на хангара. Усещаше тежестта на 38-калибровия „Смит & Уесън“ под лявото си рамо, докато набираше номера на Кен.

— Кен. Гълфстриймът току-що кацна и се насочва към хангар номер две. Ще се срещнем там.

— Остави аз да го проверя — отговори Кен.

— Не.

— Но твоят японски е ужасен, Черен…

— Твоят испански е по-лош. Ще се срещнем там.

Беше преди изгрев и въпреки че летището не бе толкова натоварено като онова в Хонолулу преди повече от шест часа в 2:35 местно време, то все пак бе достатъчно оживено поради непрекъснатите полети от изток и запад, които се пресичаха тук. Ли знаеше, че повечето гангстери, хора като Арам Вонев и Дмитрий Шович, обичаха техните самолети да кацат на големи граждански летища, вместо да използват малки писти, които правителствените агенти могат лесно да открият и наблюдават. Тези двама престъпници предпочитаха самолетите им да кацат и излитат през деня и открито, когато нито пазителите на закона, нито съперничещите им гангстери очакваха да ги видят. В Хонолулу, така както в Мексико и Богота преди това, този самолет бе кацал и излитал посред бял ден.

Гълфстриймът рулира бързо към цистерната с гориво, която чакаше до най-близкия до пистата хангар. Тук, както и на другите летища, гълфстриймът бе очакван от собствени цистерни. Макар гангстерите да си имаха причини да пренасят товарите си „открито“, както този, никой от тях не беше толкова загубен, че да рискува да остава на земята повече време от абсолютно необходимото.

Ако самолетът следваше шаблона, а Ли знаеше, че няма причина да се съмнява в това, то след по-малко от петдесет минути на токийска земя той щеше да излети и двата му двигателя „Ролс-ройс Спей Мк 511-8“ щяха да го понесат на северозапад в тъмните облачни небеса. Скоро след това, пресякъл бързо Японско море, той щеше да бъде в Русия.

Като отметна дългия черен кичур от челото си, Ли измъкна от джоба заповедта за техническа проверка на горивния клапан и се направи, че го чете внимателно. Докато пристъпваше по неосветената пътека, той си подсвиркваше. Видя светлините на завиващия към хангара за презареждане малък самолет. Резервоарите му трябва да бяха почти празни след 7000-километровия полет. Той наблюдаваше как наземният екипаж издърпва маркуча от цистерната и се увери напълно, че самолетът пренася контрабандна стока. Хората работеха бързо и много по-припряно от обикновено. Явно им беше платено.

С крайчеца на окото си забеляза фаровете на колата. Това трябва да беше Савара. Както бе набелязано, той трябваше да спре отстрани и да чака в готовност да се намеси, ако на Ли му потрябва помощ. Агентът на ФБР имаше намерение да се качи в самолета, да каже на командира, че му е наредено да провери повреден кран за гориво, и докато те разглеждат заповедта, да хвърли поглед на товара.