Том Клэнси - Огледален образ

Саймън Ли умря с чувството за пълен провал.

Половин час по-късно самолетът излетя в посока Русия. Поради тъмнината никой от земята, нито от самолета не видя тънката струйка черен дим, която се виеше откъм левия двигател, докато гълфстриймът се насочваше към небето.

Понеделник, 12:30 часа по обяд, Вашингтон

Докато се хранеха с обяда, поръчан от стола, Лоуъл Кофи, Марта Макол и помощниците им работеха в облицования с дърво кабинет на юриста, търсейки всички вратички в законодателството, позволяващи изпълнението на мисията на „Защитник“. Това беше част от работата им при всяка задача на групата.

Финландският президент бе позволил кацането на многонационалната група „Защитник“, която да провери данните за радиация в залива, и сега заместничката на Кофи — Андрея Стемпъл — говореше по телефона с канцеларията на Интерпол в Хелзинки, за да уреди кола и фалшиви визи за тримата от членовете на екипа, които трябваше да влязат в Русия. Седнал до нея в коженото кресло, помощникът й Джефри Драйфус преглеждаше завещанията на командосите от „Защитник“. Ако някой от документите не беше в ред и не отразяваше осъвременените промени в семейно положение, деца и доходи, той трябваше да бъде изпратен по факса до самолета за подпис и освидетелстване и върнат обратно.

Кофи и Макол преглеждаха на екрана на компютъра черновата на дългия окончателен документ, който Кофи трябваше да представи преди кацането на „Защитник“ пред смесената осемчленна комисия по разузнаването на Конгреса и Сената. Вече бяха уточнили вида на оръжията, които могат да бъдат използвани, точния вид на провежданата операция, продължителността й и останалите ограничения. Кофи се занимаваше с подробностите, обхващащи дори радиочестотите, които могат да бъдат използвани, и времето на влизане и излизане на групата до минута. След като всичко вече бе казано и направено, одобрението от страна на комитета за влизане в Русия според международното право всъщност не означаваше нищо. Но без него, ако бъдеше пленена, групата „Защитник“ би била обвинена в самоуправство и оставена на произвола на съдбата. С това одобрение обаче САЩ се задължаваха да работят тайно чрез дипломатическите си канали и да осигурят освобождаването на хората.

В края на коридора, оттатък кабинетите на Майк Роджърс и Ан Фаръл, се намираше командният център на Боб Хърбърт. В тясната правоъгълна стая имаше няколко компютъра върху малка маса, детайлни карти на света върху три от стените и дузина телевизионни монитори върху четвъртата. По-голямата част от екраните бяха тъмни. Но пет от тях бяха изпълнени със сателитни изображения от Русия, Украйна и Полша. На всеки 89 стотни от секундата старото изображение се сменяше с ново.

В разузнавателните кръгове отдавна се спореше относно стойността на електронно-сателитните шпионски данни от космоса срещу много по-надеждните сведения, събирани от резиденти на място. В идеалния случай агенциите биха искали да имат и двата вида сведения. Искаха да имат възможността да виждат с очите си показанията на таблото на кола, движеща се по пътя и следена от космоса, и да чуват с ушите си разговорите, водени зад затворени врати. Сателитното разузнаване беше чиста работа. Нямаше начин да бъде хванат или разпитан уредът, нямаше риск да стане двоен агент и да подава фалшива информация. Но също така той нямаше и капацитета на един разузнавач на земята, който би могъл ясно да различи фалшивата от истинската цел.

Сателитното наблюдение за Пентагона, ЦРУ, ФБР и оперативния център се ръководеше от строго секретната национална разузнавателна служба в Пентагона. Направлявана от педантичния Стивън Винс — колега от университета на Мат Стол — в нея имаше десет плота с по десет компютъра на всеки. Те всички бяха настроени за наблюдение на различни сектори от земята и всеки сменяше картината на 89 стотни от секундата, което правеше общо шестдесет и седем снимки в минута при различна степен на увеличение. НРС отговаряше и за изпитанията на новия АВН-сателит — първия от серията орбитални аудио-визуални наблюдатели, конструиран с цел да осигурява детайлна картина от вътрешността на подводници и самолети чрез разчитане на звуците и ехото, които се чуваха от хора и машини в тях.

Три от сателитите на НРС наблюдаваха придвижването на войските по границата между Русия и Украйна, докато други два следяха силите в Полша. Чрез източник от ООН Боб Хърбърт бе чул, че поляците започват да се чувстват неспокойни от укрепването на Русия. Въпреки че Варшава още не бе обявила мобилизация на войските си, отпуските бяха прекратени, а дейността на украинците, които живееха и работеха в Полша, се наблюдаваше. Винс се бе съгласил с Хърбърт, че Полша трябва да бъде наблюдавана, и изпращаше снимките направо в канцеларията му, където групата за анализ на наблюдението на оперативния център ги изучаваше веднага.