Том Клэнси - Огледален образ

Тойотата се насочи към Ли и пресече пътя му. Ли спря учуден и погледна към прозореца на шофьора. Тогава прозореца се смъкна и той видя безизразното лице на Савара.

— Мога ли да ти помогна? — попита Ли на японски, докато широко отворените му очи и яростно сключени вежди всъщност питаха: „Какво, по дяволите, правиш?“.

В отговор Савара вдигна 38-калибровия си револвер от скута и го насочи към Ли. С невероятна скорост агентът инстинктивно падна по гръб върху асфалта само миг преди револверът да изгърми.

Като изтръгна собствения си пистолет от кобура, Ли го насочи пред гърдите си и стреля по предната гума, а после се претърколи вдясно, докато Савара се готвеше за нов изстрел. Когато даде заден ход с една ръка върху кормилото, джантата на спуканата гума изтръгна искри от асфалта. Вторият изстрел улучи Ли в бедрото.

„Мръсен предател!“ — помисли Ли, докато изстрелваше три куршума във вратата на колата. И трите достигнаха целта си и раненият Савара изстреля нахалост следващите си два куршума. Японският полицай се изви със стон наляво към прозореца, а после челото му се удари в кормилото. Колата продължи да се движи напосоки, тъй като кракът на ранения не успя да освободи педала на газта. Но така поне той се отдалечаваше и Ли видя как се блъсна в празния електрокар за багаж. Тойотата се преобърна и остана там с въртящи се във въздуха колела.

Ли чувстваше ужасна болка в мускула на бедрото си, а костта от ябълката до коляното като че ли гореше. Когато се опита да раздвижи крака си, болката го прониза изцяло. Ли завъртя глава и погледна към самолета, намиращ се на около двеста метра от него. Долната част на фюзелажа просветваше в бяло и черно от светлините, а наземният екипаж продължаваше работата си, макар че в отвора на вратата се бяха появили двама мъже. И двамата бяха облечени в дочени панталони и тениски и никой от тях нямаше оръжие. „Ако не са глупави… — помисли Ли, — те няма…“

Двамата мъже се вмъкнаха обратно в самолета, като викаха нещо.

Ли разбра, че ще се върнат скоро, и като насили волята си, се обърна по корем, вдигна се на лявото коляно и се изправи. Присви се, когато закуцука напред, защото пред очите му се появяваха звезди от болка, щом раздвижеше десния си крак. Когато приближи, Ли погледна към наземния екипаж и забеляза, че те също го гледаха. Работеха бързо и се опитваха да прикрият припряността си, като че ли искаха да покажат, че вършат само работата, за която са им платили, и разразилата се битка не ги интересува.

Но тя интересуваше Ли. Той бе обучен именно за това и не можеше да си позволи да я избегне. Особено когато бе толкова близо до самолета, който се пълнеше с гориво и поради това не можеше да мръдне от мястото си.

Когато бе почти под носа на машината, един от двамата мъже се появи отново на вратата на кабината. Сега държеше немски автомат „Валтер МР-К“ и веднага стреля към Ли. Очаквайки това, агентът на ФБР напрегна мускулите на здравия си крак и се хвърли от другата страна на самолета, като се прикри зад носа му. Чудеше се къде ли е охраната на летището. Та те трябва да са чули стрелбата. Не му се вярваше всички да са подкупени като наземния екипаж и онова копеле Савара.

Куршумите описаха светеща линия по асфалта вдясно от него, но бяха на няколко метра от мястото, където бе паднал Ли. Той запълзя на лакти и изпъна ръка, за да стреля по предния колесар. Ако уцелеше, това щеше да задържи самолета на земята достатъчно дълго, докато дойде някой да види какво става. Освен ако не са подкупени всички на летището, включително и охраната.

Секунда преди Ли да стреля, зад него се чу откос, който го удари в ръката и рамото. Той не очакваше това. Ръката му трепна и не улучи гумата, а четирите му изстрела отидоха в крилото и фюзелажа. Последва нов откос и той бе ранен в дясното бедро.

Ли се извърна и видя окървавената фигура на Кен Савара, застанала над него.

— Не можеше ли… просто да ме оставиш… — прошепна Савара и падна на колене. — Остави ме!

Събрал цялата си сила в ръката, Ли насочи пистолета си към японеца:

— Искаш да те оставя? — каза той и изпрати куршум в челото му. — Ето, остани!

Докато Савара падаше настрани, Ли се извърна към самолета. Бореше се за глътка въздух, а мъжете там продължаваха зареждането. „Не може да бъде!“ — каза си той. Как бе възможно да бъде предаден от партньора си и оставен да умре върху залятия с масло асфалт? Без никой да види, без да се чуят сирени в далечината, без някой да залови престъпниците и да му помогне… Пък било то и някой от тези безсъвестни работници.