Том Клэнси - Огледален образ

— Готово. Човекът, който закъсня за срещата си с Брежнев, за да даде автограф на дъщеря ми, има моето неувяхващо приятелство.

— Благодаря ти. — Орлов, без да иска, си спомни колко се беше ядосал тогава първият човек в Съветския съюз. Но децата са бъдещето, мечтата и той никога не би се поколебал отново да закъснее заради дете. — Иля, има един повреден самолет, който ще кацне във Владивосток…

— Гълфстриймът ли? Виждам го върху монитора си.

— Той. Трябва да закарам товара му в Москва. Можеш ли да ми услужиш със самолет?

— Май избързах с готовността за услуга — отговори Пашченко. — Всичките ми самолети са натоварени с оборудване, което трябва да транспортираме на запад.

Орлов остана изненадан. Какво ли би могло да става на запад, че да натоварят всички самолети?

— Бих могъл да взема товара ти в моя самолет. Има място, но не знам кога ще може да се лети. Тук очакваме да започне неколкодневна силна буря откъм Берингово море. Всичко е натоварено тази нощ, но през следващите деветдесет и шест часа няма да има възможност за полети.

— Тогава значи няма време даже да се изпрати самолет от Москва — каза Орлов.

— Вероятно не. Какво е толкова спешно?

— И аз не знам. Заповед от Кремъл.

— Разбирам. Знаеш ли, Сергей, предлагам ти, вместо да държиш товара си тук, да ти го натоварим на влак и да го изпратим. Това мога да уредя. Ще насочим товара ти на север от Владивосток, а когато времето се оправи, ти ще го пресрещнеш и ще го претовариш на самолет.

— По Транссибирската ли? Колко вагона можеш да ми отпуснеш?

— Достатъчно, за да пренесеш каквото и да се намира в твоето малко самолетче. Единственото, което не мога да ти осигуря, е хора за обслужване на влака. Това трябва да се уговори с адмирал Варчук, а той е в Кремъл на среща с президента. Ако не се отнася до националната сигурност, той може и да се разсърди, задето сме го обезпокоили.

— Добре — съгласи се Орлов. — Щом можеш да ми дадеш влак, аз ще намеря хора да го карат и да го пазят. Обади ми се да кажеш кога мога да разчитам на транспорта.

— Чакай там. Ще ти се обадя до половин час.

Орлов стана и подаде слушалките на Силаш.

— Обади се във военната база на остров Сахалин — каза той. — Кажи на оператора, че искам да говоря с офицер от поделението със специално предназначение. Аз ще говоря.

— Слушам. С кого искате да говорите, господин генерал?

— С лейтенант Никита Орлов. Сина ми.

Понеделник, 1:45 часа следобед, Вашингтон

Пол Худ и Майк Роджърс седяха зад бюрото на Худ и изучаваха психологическите профили, които Лиз Гордън току-що им беше изпратила.

Дори и да съществуваше някакво напрежение между тях по отношение на случилото се в „бункера“, то бе оставено настрана. Роджърс имаше силен и независим характер, но също така и не беше малко момче. Той знаеше как да се подчинява на заповеди дори и ако те не му харесват. От своя страна Худ рядко противоречеше на заместника си и почти никога по военни въпроси. А когато все пак го правеше, то беше с подкрепата на по-голямата част на ръководния персонал.

Искането на Пеги Джеймс беше трудна работа, но основната му мисъл бе проста. Обществото на разузнавачите беше малко. Твърде тясно за скандали. Рискът от изпращането на външен агент със „Защитник“ бе приемлив в сравнение с този от противопоставянето на МИ-6 и директора му Хубърт.

Худ внимаваше да не бъде твърде отстъпчив спрямо Роджърс след дребното им несъгласие. Генералът би се обидил от това. Но от друга страна, Худ си наложи да бъде по-отворен към идеите, предлагани от Роджърс, и по-специално към въодушевлението му от психологическите профили на Лиз Гордън. Директорът на оперативния център вярваше на психоанализата не повече, отколкото на астрологията или френологията. Той считаше детските мечти „за мама“ дотолкова полезни за разбирането на характера на възрастния, доколкото гравитационните измествания на Сатурн или ударите в главата биха могли да предскажат някому бъдещето.

Но Майк Роджърс им вярваше и ако не друго, поне беше полезно да прегледат отново личните истории на потенциалните си противници.

Кратката биография на новия руски президент беше върху екрана на монитора, откъдето можеше да се получи достъп и до снимки, вестникарски статии и видеоматериали. Худ набързо прегледа подробностите за раждането на Жанин в Махачкала на брега на Каспийско море, обучението му в Москва и издигането му от Политбюро като аташе в съветското посолство в Лондон, а после като заместник на посланика във Вашингтон. Худ се зачете по-внимателно, когато достигна до профила, изработен от Лиз: