Том Клэнси - Огледален образ

— „Генерал Виктор Малик — зачете той. — Командващ артилерията в армията.“

— Той е бил един от офицерите, планирали атаката на телевизионния център „Останкино“ през 1993 година — прекъсна го Роджърс. — Противопоставил се е на Елцин и въпреки това е останал на мястото си. Все още има могъщи приятели във и извън правителството.

— „Но не е от онези, които действат самостоятелно“ — продължи да чете Худ. — Ето го и нашият приятел Михаил Косигин, когото тя описва доста цветисто като „истински костелив орех“. Той е бил началник-щаб на артилерията и открито е защитил двама офицери, които са били мъмрени и порицани от Горбачов за издаване на заповед за самоубийствена мисия в Афганистан.

— „Горбачов го е наказал с последно предупреждение за даване на военен съд — прочете Роджърс. — Понижил го е, след което той отишъл в Афганистан и лично е поел командването на същата операция. Този път обаче нещата се развили по друг начин. Той повел хората си към скривалището на бунтовниците и го превзел.“

— Той определено ми изглежда на човек, когото трябва да наблюдаваме — каза Худ и продължи да преглежда текста.

На екрана се появи най-новото допълнение.

— Министърът на вътрешните работи Николай Догин. — Худ зачете на глас: — „Този човек никога не е срещал капиталист, когото да не презира. Ако погледнете снимката Ж/Д-1, ще видите, че ЦРУ го е снимало, когато тайно е посетил Пекин след идването на власт на Горбачов. По това време Догин е бил кмет на Москва и се е опитвал тайно да настрои международното комунистическо движение против новия президент.“

— Има нещо в теб, бивш кмете на Москва, което ме плаши — обади се на глас Роджърс, докато Худ извикваше на екрана снимката му.

Мрачната забележка предизвика усмивка у Худ.

Двамата се наведоха по-близо до монитора и прочетоха върху снимката надписа „Лично. Строго секретно“. Това показваше, че снимката е била предадена на Горбачов от посланика на САЩ.

Роджърс се облегна назад.

— Догин трябва да е имал дяволски силна подкрепа, за да остане на власт, след като Горби е научил това.

— Абсолютно — съгласи се Худ. — Такава подкрепа, която се създава с години и се превръща в мрежа. Подкрепа, която може да ти позволи да измъкнеш командването на правителството от ръцете на всенародно избран президент.

Интеркомът пред вратата бипна:

— Шефе, аз съм Боб Хърбърт.

Худ натисна бутона отстрани на бюрото си и вратата се отвори. Боб Хърбърт се приближи с инвалидния си стол. Той остави върху бюрото една дискета. Когато Хърбърт беше разтревожен или объркан, мисисипският му акцент се засилваше. А сега беше много силен:

— Нещо се е случило там в осем вечерта местно време. Нещо голямо.

Худ погледна дискетата на Хърбърт.

— Какво?

— Изведнъж всички руснаци са се раздвижили, по дяволите. — Той посочи дискетата. — Пусни я. Давай.

Худ записа данните и видя, че Хърбърт не преувеличава. Пилоти и самолети от Оренбург бяха насочени към украинската граница. Балтийският флот бе вдигнат по тревога явно като подкрепа. А четирите спътника „Ястреб“, обикновено използвани за наблюдение на Запада, бяха разпределени над потенциални руски обекти в Полша.

— Москва обръща особено внимание на Киев и Варшава — замислено проговори Роджърс, докато изучаваше координатите на сателитите.

— По-интересното по отношение на ястребите е, че наземната станция за връзка в Байконур се изключи точно в осем вечерта местно време.

— Само станцията ли? — изненада се Роджърс. — Без сателитните чинии?

— Без тях — потвърди Хърбърт.

— Тогава къде отиват данните? — попита Худ.

Хърбърт заговори:

— Не сме сигурни, макар че това наистина е много любопитно… Открихме увеличена електрическа активност в Санкт Петербург точно в осем вечерта местно време. И… оказва се, че това е станало, когато телевизионното студио в Ермитажа е започнало да предава, така че може и да е съвпадение…

— Но ти не би се хванал на бас — досети се Худ.

Хърбърт кимна.

— Ето това ни беше обещал Ивал Екдал — каза Роджърс, докато още разглеждаше разгръщането. — Нещо военно. И са го направили много хитро. Ако вземеш всяко от тези събития поотделно, те са твърде рутинни, с изключение на промяната в целите на сателитите „Ястреб“. От пристанището на Владивосток возят оборудване постоянно. На украинската граница два пъти годишно се провеждат маневри и сега е точно времето им. Балтийският флот доста често се мести в близост до брега и това не е нещо неочаквано.