Том Клэнси - Огледален образ

— Тоест всеки, който няма сведения за всичко, което става в момента, не би се усъмнил, нали? — каза Худ.

— Точно — потвърди Роджърс.

— Само дето не ми е ясно дали Жанин не е запознат с всичко това. Възможно ли е операция от такъв мащаб да се скрие от него? Той би трябвало да се досеща, че нещо става.

— Ти по-добре от когото и да било знаеш, че един лидер може да бъде наистина добър, ако има добро разузнаване — продължи мисълта си Роджърс.

— Но знам също и че ако кажеш нещо на двама души във Вашингтон, то вече не е тайна — възрази Худ. — Смятам, че същото е и в Кремъл.

— Но не е — намеси се Хърбърт. — Там е достатъчно и един човек да знае, за да не бъде тайна.

— Вие обаче забравяте нещо много важно — каза Роджърс. — Шович. Човек като него може да използва заплахи и пари, за да запуши достатъчно плътно комина, откъдето се измъква информацията. Освен това, макар и да няма поглед върху всичко, Жанин може и да знае какво става. Догин или Косигин може да са се срещнали с него веднага след изборите и да са го убедили да разреши някои от маневрите и дислокацията на войските, за да може военните да се занимават с „игрите“ си, а не с политиката.

— Догин би спечелил от такъв ход — забеляза Хърбърт. — Ако в един момент нещо не се получи както трябва, той ще извади веднага автографа на Жанин върху няколко от заповедите. Всичките ще бъдат окаляни.

Худ кимна и изчисти екрана.

— Значи Догин е евентуалният архитект и Санкт Петербург е неговата стая за игри.

— Да — потвърди Хърбърт. — И защитниците ни ще си играят с него.

Худ продължи да гледа тъмния екран:

— Докладът на Интерпол трябва да дойде в три часа. Тогава вашите момчета ще трябва да разгърнат старите планове на Ермитажа, да ги сравнят с новите и да преценят как да влезем вътре.

— Така е — съгласи се Роджърс.

— Възложил съм на групата по стратегия и тактика да изработи план как да прехвърлим нашия екип през Нева — по въздух, по вода или под вода — каза Хърбърт. — Дом Лимбъс ги ръководи. Той и преди е разработвал планове за пресичане на реки. А Джорджия Мосли от снабдяването знае какво оборудване трябва да се осигури в Хелзинки.

— Значи си отхвърлил идеята защитниците да се представят като туристи.

— Да — потвърди Хърбърт. — Руснаците продължават да наблюдават туристическите групи и да снимат съмнителните личности по хотелите, автобусите, в музея и на другите места. Даже ако нашите хора не се завърнат, не бихме искали те да притежават техни снимки.

Роджърс погледна часовника си.

— Пол, аз трябва да ида в отдела по стратегия и тактика и да залегна над работата. Казах на Скуайърс, че може да получи плана за играта преди кацането. Около четири часа следобед наше време.

Худ кимна.

— Благодаря ти за всичко, Майк.

— Няма защо. — Роджърс стана и погледна картонения глобус в края на бюрото. — Все същите си остават… — каза той.

— Кои?

— Тираните. Русия може и да е била обвита в тайни за Уинстън Чърчил, но онова, което аз виждам, си е все същата стара приказка — банда от жадни за власт личности, които мислят, че знаят по-добре от електората си какво е добро за хората.

— Затова пък ни има нас — отвърна Худ. — Да им покажем, че не могат да правят такива неща безнаказано.

Роджърс погледна надолу към Худ:

— Господин директор — усмихна се той, — харесва ми начинът ти на изразяване.

Роджърс излезе заедно с Боб Хърбърт, а Худ остана озадачен с чувството, че току-що най-после се е сприятелил със своя генерал, макар че даже и животът му да зависеше от това, не би могъл да каже как или защо.

Вторник, 5:51 часа сутринта, остров Сахалин

Остров Сахалин в Охотско море е камениста деветстотинкилометрова ивица от рибарски селища по бреговете и величествени борови гори и въгледобивни мини във вътрешността. Пътищата на острова са разбити и има само няколко нови шосета. Там се намират развалините на затворническите лагери, построени от фамилията Романови, и древни гробове с твърде често срещан надпис „Неизвестен“. Разположен на една часова линия на запад от мислено прекараната международна линия за смяна на датата, той се намира по-наблизо до моста „Златната врата“ в Сан Франциско, отколкото до Кремъл. Когато в Москва се зазорява, на Сахалин вече е осем часът вечерта. Островът дълго време е бил място за почивка на оттеглили се от активна служба първенци, много от които са имали тук удобни къщи по хълмовете, както и за отшелници, които идвали в недокоснатата дива природа на Сахалин, за да търсят Бога и спокойствието.