Том Клэнси - Огледален образ

— Той се приема като потенциален модерен Петър Велики — зачете Худ изводите на Лиз, — който покровителства отворената търговия със Запада и културното влияние от САЩ, за да подсигури желанието на народа си да купува онова, което ние му продаваме.

Роджърс се намеси:

— Това има смисъл. Ако те искат да гледат американски филми, ще трябва да си купуват видеомагнетофони. А такива се произвеждат в Русия. Ако те искат повече якета от модела „Чикаго Булс“ или тениски „Джанет Джексън“, ние ще започнем да откриваме предприятия в Русия, за да задоволим търсенето.

— Но тук Лиз казва: „Не мисля, че той притежава естетическото чувство на Петър Велики“.

— Така е — съгласи се Роджърс. — Царят е бил истински заинтересован от западната култура. А Жанин се интересува от възраждането на икономиката и оставането си на власт. Въпросът, който дискутирахме и с президента снощи, е доколко можем да бъдем сигурни в привързаността му към подобен курс като противоположен на милитаризма.

— Той въобще няма военна подготовка. — Худ се върна на биографията.

— Така е — потвърди Роджърс. — Но исторически погледнато, точно такъв тип лидери доста бързичко се решават да използват силови методи, за да постигнат своето. Всеки, който е бил на бойното поле, знае действителната цена, която се плаща там. И като правило такива хора са по-въздържани в употребата на сила.

Худ продължи да чете:

— „Като имам предвид думите за военна заплаха, които генерал Роджърс е чул на съвещанието в Белия дом снощи — пишеше Лиз, — аз не вярвам Жанин да е решил да започне бойни действия някъде, за да утвърждава себе си или пък да угоди на военните. Той се гордее със своята риторика и идеи, а не със сила или използване на оръжие. В тези първи дни от управлението на новото си правителство неговото най-силно желание ще бъде да се хареса на Запада.“

Худ се облегна, затвори очи и почеса носа си.

— Искаш ли малко кафе? — попита Роджърс, докато продължаваше да преглежда доклада.

— Не, благодаря. Наливах се по целия път на връщане.

— А защо не се опита да поспиш?

Худ се засмя:

— Защото успях да си купя последния свободен билет и попаднах между най-големите хъркачи в света. И двамата си бяха събули обувките и заспаха веднага, щом излетяхме. Не мога да понасям глупавите филми, които прожектират в самолетите, и затова просто си седях и се заех да напиша едно писмо с тридесет страници извинения на семейството си.

— Шарън разсърди ли ти се? — попита Роджърс.

— Доста. — Худ се изпъна на стола си. — По дяволите, я дай да се върнем на руснаците. Мисля, че по-важно е тях да ги разберем.

Роджърс го потупа леко по гърба, докато и двамата гледаха екрана.

— Лиз казва, че Жанин не е импулсивен човек — заговори Худ. — „Той винаги се придържа към плановете си и се ръководи от онова, което смята, че е морално и правилно, независимо дали то съвпада или не с преобладаващото мнение. Виж извадки Ж-17А и Ж-27С от «Правда».“

Худ извика на екрана съответните извадки и прочете как през 1986 година Жанин е подкрепил плана на заместник-министъра на вътрешните работи Абалов да се разбият мафиотските структури, които тормозели чуждите бизнесмени в Грузия, как е продължил изпълнението му дори и след като Абалов е бил убит и как си е спечелил омразата на хардлайнерите, като е отказал да подкрепи през 1987 година закона, с който са искали да бъде забранено използването на двойници на Ленин в така наречените вечери на хумора и сатирата.

— „Комплексен характер — продължи да чете Худ заключителните коментари на Лиз, — който показва по-скоро склонност към поемане на рискове, отколкото към нерешителност.“

— Част от ума ми се чуди дали тази склонност към поемане на риск включва и военни авантюри — обади се Роджърс.

— И аз си помислих същото — отбеляза Худ. — Той не се е поколебал да препоръча използването на милицията против бандитите в Грузия.

— Така е. Въпреки че не е едно и също.

— Защо?

— Да използваш сила, за да поддържаш спокойствието, е съвсем различно нещо от налагането на нечия воля — каза Роджърс. — Между двете неща съществува една граница, която има голямо психологическо значение за Жанин.

— Е, това съответства в голяма степен на решението, което сте взели снощи в Овалния кабинет. Проблемът не е Жанин. Нека видим тогава кой би могъл да бъде.

Худ отиде към следващата част от доклада на Лиз. Тя я бе озаглавила шеговито „Волни стрелци“. Той започна да преглежда имената.