Том Клэнси - Огледален образ

— Чудесно. — Гласът на Хубърт бе дълбок и прегракнал. — Аз ще направя същото. Господин Худ, позволете ми да премина направо към същността на въпроса. Един мой служител иска да бъде включен в екипа, който сте изпратили в Хелзинки.

Изразът на Роджърс помрачня. Той поклати глава.

Худ заговори:

— Групата ни е внимателно подбрана…

— Разбирам — прекъсна го Хубърт. — Но преди да отговорите, ме изслушайте. Аз загубих двама агенти, а третият се крие. Хората ми искат да изпратя собствените ни „Бенгалци“ там, но знам, че не бива двете ни групи да се прескачат една друга.

— Могат ли вашите „Бенгалци“ да ме свържат по телефона с ръководителя на онази нова дейност в Санкт Петербург?

— Моля? — не разбра Хубърт.

— Искам да кажа — продължи Худ, — че вие не ми предлагате нищо, което да не мога да свърша и сам. Иначе, както винаги, ние ще ви осведомим за всичко, което открием.

— Естествено — отвърна Хубърт. — Но не съм съгласен с вас. Ние все пак ви предлагаме нещо. Госпожица Пеги Джеймс.

Худ бързо натисна Control/F5 върху клавиатурата си, за да получи сведенията за агентите. После набра МИ-6 и „Джеймс“ и досието й се появи.

Роджърс не издържа и застана зад гърба на Худ, докато той преглеждаше файла, изпълнен с данни от МИ-6 и друга информация, събрана от оперативния център, ЦРУ и други щатски агенции.

— Доста голямо досие има тя — каза Худ. — Внучка на лорд, три години стаж в Южна Африка, две в Сирия, седем в управлението. Обучение в специалните сили, говори шест езика, с четири награди. Поправя и кара мотоциклети от висок клас.

Той млъкна, когато Майк Роджърс му посочи препратка към друг файл.

— Господин Хубърт, аз съм Майк Роджърс. Виждам, че госпожица Джеймс е привлякла господин Фийлдс-Хътън на работа при вас.

— Да, генерале — потвърди Хубърт. — Те бяха много близки.

— Няма дим без огън — измърмори Лиз Гордън, като поклати глава.

— Чувате ли? — попита Худ. — Това беше нашият психолог.

— Чухме — намеси се остър женски глас. — И аз ви уверявам, че не го правя заради отмъщение. Просто искам да бъда сигурна, че работата, която Кийт започна, е завършена.

— Никой не се съмнява във вашите способности, госпожице Джеймс — отговори Лиз със строг глас, неоставящ място за възражения. — Но емоционалното обвързване и субективност са опасни и затова ние не искаме…

— Глупости — прекъсна я Пеги. — Или отивам с вас, или ще отида сама. Но аз така или иначе отивам.

— Достатъчно — твърдо се намеси Хубърт.

Кофи прочисти гърлото си и скръсти ръце върху масата:

— Господин Хубърт, агент Джеймс, аз съм Лоуъл Кофи, юристът на оперативния център. — Той погледна Худ. — Пол, ти може би ще ми откъснеш главата заради това, което ще кажа, но смятам, че трябва да обмислиш предложението им.

Изражението на Худ остана непроменено, но погледът на Роджърс беше яростен. Кофи го избягна.

— Ние с Марта все още имаме да уточняваме няколко въпроса с Конгреса — продължи той. — И ако кажем, че групата е интернационална, това ще ни даде по-голям шанс да успеем да ги убедим да отпуснат повече време и да разрешат действия в по-обширен географски район.

— Сигурно ти се иска и аз да се нанижа на меча си, Майк — обади се Маккаски, — но на мен присъствието на агент Джеймс в групата също ще ми бъде от полза. Финландският министър на отбраната е много близък с адмирал Мароу от кралската флота. А ако ни потрябват някакви допълнителни услуги, точно той е човекът, към когото ще трябва да се обърнем.

Генералът не каза нищо дълго време, а мълчанието от Лондон беше провокационно. Най-после Худ погледна към Боб Хърбърт. Устните на шефа на разузнаването бяха стиснати и той барабанеше с пръсти по кожените облегалки за ръце на инвалидния си стол.

— Боб — заговори Худ, — какво ще кажеш?

Хърбърт заговори с мек акцент, напомнящ за детството му край Мисисипи:

— Бих казал, че можем да изпълним задачата си и сами. Ако дамата иска да отиде там на своя глава, това засяга Хубърт. Не виждам защо трябва да наливаме допълнително масло в добре смазаната машина.

Тогава се обади Марта Макол:

— Аз мисля, че навлизаме в опасни води. Агент Джеймс е професионалистка. Мога да разбера какво значи да те държат настрани от „мъжката“ работа.

— Това са глупости — размаха ръка Хърбърт. — Не става дума за черни, бели, мъже или жени. Нито за протегнати приятелски ръце. Ние вече имаме един дебютант в тази мисия. Това е Сондра де Вон — дамата, която зае мястото на Бас Мур. Настоявам, че би било лудост да включваме още една.