Том Клэнси - Огледален образ

Роджърс благодари на Худ, а после запозна екипа с онова, което се беше случило в Овалния кабинет. Той им каза, че групата „Защитник“ е заминала от „Андрюс“ в 4:47 часа сутринта и ще пристигне в Хелзинки около 8:50 часа вечерта местно време.

— Лоуъл — каза той, — докъде сме стигнали с финландския посланик?

— Той ми даде временно разрешение — отговори адвокатът. — Необходимо е само да бъде подпечатано от президента.

— Кога ще го имаме?

— Тази сутрин.

Роджърс погледна часовника си:

— Там вече е четири часът следобед. Сигурен ли си?

— Сигурен съм. Там започват работа късно. Никой не взема отговорни решения до следобед.

Роджърс погледна от Кофи към Даръл Маккаски:

— Ако приемем, че ще получим от финландското правителство всичко, което искаме, има ли начин Интерпол да ни помогне с разузнаване от Санкт Петербург?

— Зависи. Ермитажа ли имаш предвид?

Роджърс кимна.

— Да им кажа ли за английския агент, който беше убит там онзи ден?

Роджърс погледна към Худ.

— МИ-6 е загубил там един човек, който се е опитвал да надникне в телевизионното студио.

— Ще искаме ли от Интерпол да извърши подобно разузнаване? — попита Худ.

Роджърс кимна отново.

— Тогава кажете им за англичанина — реши Худ. — Сигурен съм, че там има зло куче, което ще иска да ухапе и тях.

— А как ще преминем границата? — попита Роджърс. — Ако ще бъде по суша, има ли начин финландците да помогнат за проникването на екипа ни там?

— Имам човек в Министерството на отбраната — обади се Маккаски. — Ще видя какво може да се измисли. Само имай предвид, Майк, че по границата си те имат по-малко от четиристотин войника. И никак няма да им се иска да дразнят руснаците.

— Разбрах — отговори заместник-директорът и се обърна към Мат Стол. Компютърният специалист показваше стиснати палци.

— Мат, искам да използваш компютърните си възможности и чрез познатите си да провериш дали руснаците са заявявали или складирали нещо извън обикновеното — нареди Майк. — Или дали някой от техните големи технически спецове не е бил преместен през последната година в Санкт Петербург.

— Тези типове не дрънкат много — каза Стол. — Искам да кажа, че те нямат кой знае какви възможности за работа в частния сектор, ако в държавния престанат да им имат доверие. Но ще опитам.

— Не се опитвай. Направи го — изсумтя Роджърс. Почти веднага той сведе поглед и стисна устни. — Извинявай — каза след малко. — Нощта беше тежка, Мат. Аз може би ще трябва да изпратя групата си в Русия и това няма да прилича на разходка по плажа. Искам те да знаят всичко възможно за целта си и кого биха могли да срещнат по пътя. А информацията за вида на използваната електроника може много да им помогне.

— Разбирам. Ще потършувам малко, ще се вмъкна тук-там да видим какво ли ще открия…

— Благодаря ти.

Ан наблюдаваше как заместник-директорът се обърна към Лиз Гордън. Тя реагира изненадано, когато той й заговори. За разлика от Худ, който не възлагаше надежди на психологическия профил, който тя изработваше на чуждестранните лидери, Роджърс му се доверяваше много.

— Лиз, искам да прекараш руския вътрешен министър Догин през компютъра. Изследвай възможната му реакция от загубата в изборите за президент срещу Жанин, както и влиянието, което би му оказал генерал Михаил Косигин. Боб има информация за генерала, ако при теб тя не е достатъчна.

— Името му отеква като камбанен звън в ушите ми — обади се Марта. — Сигурна съм, че при мен има нещо за него.

Роджърс се обърна към еколога Фил Катцен, който вече бе отворил преносимия си компютър, готов за работа.

— Фил, трябват ми сведения за Финския залив в района на устието на Нева, както и за реката на мястото, където минава покрай Ермитажа. Температура, скорост, вятър…

Компютърът вдясно от Худ бипна. Той натисна F6, за да отговори, а после „Control“, за да задържи повикването.

Роджърс продължи:

— Освен това искам всичко, което имаш за състава на почвата под музея. Искам да знам колко надълбоко са се заровили там руснаците.

Худ отново натисна „Control“. Върху екрана се появи лицето на оперативния му помощник Стивън Бенет — „Подслушвача“.

— Имаме спешно повикване от директора на МИ-6 Хубърт. Отнася се за същия въпрос, така че аз помислих…

— Благодаря — прекъсна го Худ. — Свържи ме.

Худ натисна бутона за разговор и зачака. Червендалестото лице се появи на монитора след миг.

— Добро утро — каза Худ. — Аз съм с екипа си и затова си позволих да оставя микрофона открит.