Том Клэнси - Огледален образ

— Добре, Майк. Ще ти разкажа. — Хърбърт говореше малко тревожно. — Ти иначе добре ли си?

— Да — отвърна Роджърс. — Само дето краят на двайсетия век малко ме изкарва от релсите.

— Какво искаш да кажеш?

Роджърс не си направи труда да отговори. Шефът по разузнаването беше добър човек, който бе заплатил скъпо за онова, което правеше. Бе загубил жена си и подвижността на краката си по време на бомбеното нападение над американското посолство в Бейрут през 1983 година. Но след доста силна първоначална съпротива даже Хърбърт беше започнал да се изкушава от компютри, сателити и оптически кабели. Той наричаше тази технологична триада „Божието око към света“.

— Ето какво имаме — започна Хърбърт. — Събитията са две и може да са свързани или не. Нали знаеш, че бяхме хванали микровълново излъчване откъм Нева в близост до Ермитажа в Санкт Петербург?

— Да — отвърна Роджърс.

— Първо ние решихме, че излъчването иде от телевизионното студио, което руснаците оборудват в Ермитажа, за да предават филми за произведенията на изкуството към училищата. Но моят специалист по телевизия е наблюдавал опитните предавания и каза, че те всички са в областта от 153 до 11 950 килохерца. А ние хванахме съвсем друга дължина на вълните откъм Нева.

— Значи телевизионното студио е прикритие за някаква друга дейност.

— Най-вероятно. Мислехме, че може да бъде нова охранителна система заради многото туристи, които руснаците очакват за тристагодишнината на града, но това също не съвпада.

— Че защо?

— Марта Макол се обади на една своя приятелка във финансовото министерство и ми намери информация за бюджетите на руските министерства на културата и на образованието. Там няма нито рубла за това телевизионно студио — продължи Хърбърт. — И така, ние започнахме да душим наоколо и открихме фондовете за студиото в бюджета на Министерството на вътрешните им работи.

— Това още нищо не значи — каза Роджърс. — И нашето правителство непрекъснато прехвърля разни фондове.

— Да. Но министерството е отпуснало двадесет милиона долара за този проект!

— Вътрешното им се ръководи от Догин, хардлайнера, който току-що загуби на президентските им избори. — Роджърс се замисли. — Сигурно част от парите са отишли за президентската кампания.

— Възможно е — съгласи се Хърбърт. — Но има още нещо, което показва, че телевизионното студио може да е нещо съвсем различно. В един часа и тридесет минути онзи ден следобед ние прехванахме връзка от северния сектор на Санкт Петербург с Ню Йорк. Поръчка за кифли.

— Какво? Я повтори? — Роджърс като че ли не разбра връзката.

— Беше търговска поръчка по факс от Санкт Петербург до магазина за тестени изделия „Бестония“ в Брайтън Бридж. Искаха кифлички с лук и извара, кифли с подсолено масло, обикновен хляб и две чеснови кифлички с пушена сьомга.

— Поръчка за кифли от другия край на света? — учуди се Роджърс. — Да не е бил някакъв майтап?

— Не — каза Хърбърт. — От „Бестония“ потвърдиха получаването на поръчката. Определено странна работа.

— Вярно — съгласи се Роджърс. — Да имаш идея какво може да значи това?

— Изпратихме го на криптолозите. И те са озадачени. Лин Доминик казва, че различните видове кифли може да представляват квартали в града или райони в света. Или пък да са имена на агенти. Различните пълнежи може да бъдат определени цели. Тя каза, че продължава да работи по проблема. Обадила се е в „Бестония“ и те й отговорили, че произвеждат дузина видове кифли с поне двадесет вида „миризми“. Ще й трябва време.

— А какъв е този магазин „Бестония“? — попита Роджърс.

— Засега е чист. Собственици са семейство Белник от Киев. Емигрирали са през Монреал през 1961 година.

— Значи са с дълбоки корени.

— Доста. Даръл информира ФБР и те назначиха екип за наблюдение на магазина. Освен с производство и продажба на кифли, оттогава не са се занимавали с нищо друго.

Даръл Маккаски беше връзката на оперативния център с ФБР и Интерпол. Като координираше работата между агенциите, той даваше възможност на всяка от тях да ползва източници за информация от другата.

— Сигурен ли си, че са кифли? — попита Роджърс.

— От покрива сме записали с видеокамера пълненето на пакетите — отговори Хърбърт. — Изглеждат като кифли. Освен това клиентите плащат точно колкото струват кифлите, сложени в пакетите. Никой от тях не е отишъл да обядва, значи трябва да са изяли онова, което е било в пакетите.