Том Клэнси - Огледален образ

Работниците в студиото подреждаха прожектори, монитори и телевизионни камери. Те не обърнаха никакво внимание, когато Рузки се промъкна между кабелите и оборудването им. Зад стъклената контролна будка имаше широко, ярко осветено късо стълбище. Рузки го изкачи и влезе в малката приемна. Раиса се изправи иззад бюрото си и го поздрави с кимване. Тя искаше да каже нещо, но той сложи пръст на устните си, за да й даде знак да мълчи, и се огледа.

Рузки веднага видя песото, лежащо невинно вдясно на бюрото на служителката. Двамата работници, които разопаковаха някакво оборудване, спряха работата си и го погледнаха. Той им направи знак да продължават да си говорят. Те подхванаха прекъснатия си коментар за футболния мач, докато Рузки изучаваше монетата. Той я заобикаляше като змия, без да я докосва и дори без да диша. Би могло сигналът в слушалките на Глинка да е бил от някаква моментна повреда и монетата да си е просто това, което е. Но той не би успял да оживее цели двадесет години в специалните войски, ако бе вярвал на всичко, което вижда от пръв поглед.

Той забеляза, че песото е доста потъмняло, като че ли е било в обращение дълги години. Датата 1982 година отгоре му, изглежда, съответстваше на състоянието му. Той огледа страничния ръб на монетата, поизтърканите нарези и мръсотията, събрана между тях. Всичко изглеждаше съвсем истинско. Но окото би могло да бъде излъгано. Като откъсна един дълъг черен косъм от главата си, той го поднесе до монетата. Косъмът се наклони рязко надолу. Той наплюнчи леко пръст и докосна повърхността на монетата. После огледа внимателно пръста си и видя следи от прах. Мястото, където бе докоснал монетата остана чисто.

Косъмът и прахта бяха привлечени от статично електричество. Това означаваше, че нещо в монетата създава електростатично напрежение. С яростно стиснати устни, Рузки се изправи и се върна в оперативния център. Предавателят в монетата не беше много мощен. Който и да го прослушваше, трябваше да се намира на неколкостотин метра от музея. Записите от камерите за оглед трябваше да покажат на Рузки кой може да е той, а после щеше да се оправи с шпионина.

Неделя, 9:00 часа сутринта, Вашингтон

Майк Роджърс премина весело през главния вход на оперативния център. След като поздрави въоръжената охрана, седяща зад пропуска, и получи паролата за деня, Роджърс забърза по коридора на административния етаж, където в бившите канцеларии на евакуационния екип се намираха кабинетите на ръководството. Както и Пол Худ, Роджърс предпочиташе да бъде долу, в новите подземни помещения, където се вършеше истинската работа на оперативния център.

До асансьора имаше друга въоръжена пазачка и след като каза паролата, Роджърс бе допуснат до кабината. За достъп в оперативния център бе избрана архаичната и по-евтина система с охрана и пароли вместо авангардните системи за безопасност, с които се пазеха останалите агенции, тъй като идентификацията с пръстови отпечатъци бе опорочена от изработвани с компютри и лазер отпечатъци върху пластмасови ръкавици, а гласовете можеха да бъдат подправени със синтезатор. Въпреки че Роджърс познаваше пазачката от близо шест месеца и знаеше имената на съпруга и децата й, той нямаше да бъде допуснат, без да знае паролата. Ако се опиташе да влезе, щеше да бъде арестуван. А ако се съпротивляваше, можеше и да бъде застрелян. В оперативния център прецизността, компетентността и патриотизмът се поставяха над приятелството.

Когато се появи в сърцето на оперативния център, наричано „кошарата“, Роджърс се промъкна през бъркотията от обособени работни места към работните помещения, откъдето се водеше дейността. За разлика от канцелариите горе от тукашните помещения можеше да се получи достъп до разузнавателните източници, като се започне от сателитни снимки и директна връзка с резидентите по цял свят и се стигне до достъп до компютри и бази данни, които можеха да предвидят съвсем точно каква ще бъде например оризовата реколта в Рангун след пет години.

Докато шефът го нямаше, Роджърс използваше кабинета на Худ. Той се намираше до заседателната зала, която наричаха с обич „бункера“. „Бункерът“ бе заобиколен със стена от електромагнитни вълни, които го предпазваха от каквото и да било електронно проникване. Носеха се слухове, че микровълновата радиация предизвиква стерилитет и лудост. Затова психоложката на центъра Лиз Гордън полушеговито твърдеше, че това обяснява голяма част от държанието на хората между тези стени.