Том Клэнси - Огледален образ

Само че нито един от труднозабележимите самолети, съществуващи до момента, не би могъл да осъществи такъв тип мисия. Затова през 1991 година бе започната работата по програмата „Москито“. Само един хеликоптер би могъл да лети съвсем ниско през нощта над планински терен, да остави или измъкне група хора, да обърне и да се върне. А единствено на такава машина би могло да се разчита, че ще бъде в състояние да извърши подобно нещо във внимателно наблюдаваните и объркани небеса над Русия.

Летейки с триста километра в час, москитото щеше да стигне до целта си точно преди полунощ местно време. Ако обаче хеликоптерът се забавеше повече от осем минути при вдигането на товара си в Хабаровск, горивото му нямаше да стигне, за да се върне до кораба, който щеше да го чака в Японско море. Но след като проиграха всички възможности на мисията върху пулта на командния компютърен симулатор, пилотът Стийв Карс и помощникът му Антъни Йовино бяха вече сигурни в прототипа си и нямаха търпение да завъртят перката му. Ако групата от специалните сили свършеше работата си, това щеше да ги върне в „Райт-Патерсън“ като герои и още по-важно, щеше да удари още един ритник по горделивата някога руска военна машина.

Вторник, 3:25 часа следобед, Санкт Петербург

— Господин генерал — каза майор Ленски. — Имам доста обезпокояващи новини.

Гласът на майора се чуваше само в слушалките, включени към компютъра в кабинета на Орлов. Морската база в покрайнините на града още не беше екипирана с възможности за видеообмен, а с орязването на военния бюджет може би това изобщо нямаше да стане.

— Какво има, майоре? — Орлов беше изморен и гласът му го издаваше.

— Генерал Малик ми нареди да събера групата „Чук“.

— Кога?

— Току-що говорих по телефона с него. Съжалявам, но аз ще трябва да изпълня…

— Разбирам те — прекъсна го Орлов. Той отпи глътка от кафето си. — Благодари от мое име на лейтенант Старцев и хората му.

— Слушам. Ще го направя. Знайте обаче, генерале, че каквото и да се случи, вие не сте сам. Аз съм с вас. Също и „Чук“.

Устните на Орлов се извиха леко:

— Благодаря ти, майоре.

— Не мога да твърдя, че знам какво става — продължи Ленски. — Носят се различни слухове за предстоящ преврат, за това, че зад него стоят черноборсаджии… Знаете ли, генерале… Преди години се опитах да направя винт с „Калинин К-4“. Той имаше страхотен двигател — BMW IV — много упорит.

— Познавам този самолет. — Орлов още не можеше да разбере накъде клони майорът.

— Е, спомням си, че когато профучавах през облаците право надолу, си мислех: „Нямам право да се сърдя на машината, че не се подчинява на моето желание“. Онзи опит тогава не беше задължение, а награда. Но вместо да я използвам и да потанцувам из въздуха, аз кацнах. Не стана красиво, но успяхме. А после лично, със собствените си ръце, аз измъкнах онази гадна баварска машина и я настроих наново.

— А самолетът после литна ли отново?

— Като младо врабче.

Орлов се почувства адски изморен, а смисълът, който вложи в младежката си история Ленски, го трогна.

— Благодаря ти, майоре. Няма да пропусна да ти съобщя, когато пипна в ръцете си дяволската машина.

Орлов затвори и изпи кафето от чашата си. Беше приятно да знае, че има още един съюзник, освен всеотдайната си секретарка Нина, която трябваше да се върне в четири часа. А освен това и жена си… Тя беше винаги с него, разбира се, но както едновремешните рицари, които са се обличали за бой в цветовете на любимата си, и той продължаваше да води борбата си сам… А в този момент чувството му за изолация беше по-силно от всяко друго, което бе изпитвал някога. Дори и в чернотата на космическото пространство.

Чрез клавиатурата на компютъра си той се включи отново на вълната, която милицията използваше за свръзка.

— … искаме да бъдем оставени на мира — казваше женски глас на перфектен руски език.

— Да оставим една „хирургическа“ бойна група в Русия на свобода? — изсмя се Рузки. Той явно говореше със събеседницата си от клетъчния телефон, включен чрез оперативния център или чрез местния милиционерски участък.

— Ние не сме бойна група — каза жената.

— Видели са ви да влизате в президентския дворец с майор Ахо…

— Той уреди транспортирането ни. Дойдохме, за да се опитаме да открием кой е убил един английски бизнесмен…

— Официалният доклад и тленните му останки бяха изпратени в английското посолство.

— Кремираните му тленни останки. Англичаните не вярват, че е починал от сърдечен удар.