Том Клэнси - Огледален образ

— Аз самият леко потръпвам — каза Худ. — Това, което правим, не отговаря съвсем на стандартната процедура, по която би трябвало да работим.

— Така е. Но и обстоятелствата не са стандартни.

— Вярно.

Хърбърт се извърна със стола си.

— Можем да го направим. — Той гледаше умолително. — Но аз те моля…

— Благодаря — прекъсна го Худ. — Генерал Орлов…

— Чух. Звуковият ни сигнал тук е отличен.

— А какъв мисли той, че е нашият? — промърмори под нос Хърбърт. — Да не ми го препредава ЦРУ я?

— Кажете на вашия човек да се включи в двадесет и четвърти канал — посъветва Орлов. — Чрез несъмнено най-модерната ви приемна и предавателна сателитна комуникационна контролна система модел СВ7.

Худ се ухили към Хърбърт, който гледаше мрачно.

— Я го попитай дали космонавтите още пикаят в автомобилна гума, преди да излетят — изгаври се Хърбърт.

— Да. — Гласът на Орлов не показа, че е усетил иронията на Хърбърт. — Традицията започна от Юрий Гагарин, който пиеше много чай. Но и жените космонавти го правят. Мисля, че винаги сме ви изпреварвали по отношение на еманципацията.

Ан и Лиз погледнаха едновременно Хърбърт, който се размърда от неудобство в стола си и веднага набра номера на помещението, което осигурява сателитната връзка.

Само след две минути връзката бе осъществена и лицето на генерала се появи: очила с тънки черни рамки, остри скули, твърдо изражение и високо безстрашно чело. Когато погледна тези умни кафяви очи, които бяха виждали земята отвън — възможност, дадена на твърде малко хора — Худ почувства, че може да им вярва.

— Е — усмихна се топло Орлов. — Ето ни. Благодаря ви отново.

— Аз ви благодаря.

— А сега да поговорим открито — каза Орлов. — И двамата се тревожим за влака и неговия товар. Той ви тревожи дотолкова, че сте изпратили бойната си група да го пресрещне. Може би да го унищожи. Мен също ме тревожи, затова съм разпоредил да се постави охрана, за да спре вашите хора. Знаете ли какво съдържа товара?

— Защо не ни кажете? — отвърна Худ. Мислеше, че никога няма да чуе отговора на въпроса си.

— Влакът вози валута, която ще бъде използвана в Източна Европа, за да бъдат подкупени висши чиновници и да се финансират противодържавни дейности.

— Кога? — попита Худ.

Хърбърт вдигна пръст пред устните си. Худ натисна бутона за прекъсване на звука.

— Не му позволявай да те заблуди, че е на наша страна — каза Хърбърт. — Той можеше да спре влака, ако искаше. Не може да няма приятели, щом заема тази длъжност.

— Не се знае, Боб — намеси се Роджърс. — Никой не знае какво става в Кремъл.

Худ освободи микрофона.

— Какво предлагате вие, генерал Орлов?

— Аз не мога да конфискувам товара — каза Орлов. — Нямам подходящите хора.

— Но вие имате подчинени.

— Трябваше да имам един съюзник поне тук, за да провери собствената ми телефонна линия и кабинет за подслушвателни устройства. Аз съм като Леонид при Термопилите, предаден от Ефиалт. И това, което се опитвам да направя, е много опасно.

Роджърс се усмихна.

— Това ми хареса — промърмори той под носа си.

Орлов продължи:

— Но въпреки че аз не мога да прибера товара, той пак не трябва да пристигне до назначението си. А и вие не бива да нападате влака.

— Генерале, това не е никакво предложение — каза Худ. — Това е нещо като гордиев възел.

— Моля?

— Главоблъсканица, която трудно може да бъде решена. Как бихме могли да удовлетворим тези изисквания?

— С една мирна среща в Сибир. Между вашите и моите войници.

Роджърс прекара пръст по гърлото си. Худ неохотно отново заглуши звука.

— Внимавай, Пол — каза Роджърс. — Не можеш да оставиш там хората от „Защитник“ беззащитни.

Намеси се и Хърбърт:

— Особено като знаеш, че синът на Орлов командва влака. Генералът иска да предпази задника на момчето си. Руснаците може да застрелят хората ни независимо дали са въоръжени, или не и ООН ще каже, че те са били в правото си.

Худ ги накара да млъкнат, като махна с ръка, и отново включи звука.

— Какво предлагате вие, генерал Орлов?

— Ще заповядам на офицера, който отговаря за влака, да отстрани охраната и да позволи на вашите хора да се приближат.

— Вашият син отговаря за влака — каза Худ.

— Да. Моят син. Но това не променя нищо. То има важно международно значение.

— Защо просто не заповядате влакът да се върне? — попита Худ.

— Защото ще върна товара на хората, които са го изпратили. Те просто ще намерят друг начин да го транспортират.