Том Клэнси - Огледален образ

— Разбирам. — Худ се замисли за миг. — Генерале, онова, което предлагате, излага моите хора на огромен риск. Вие искате те да се приближат открито към влака пред очите на вашите войници.

— Да — потвърди Орлов. — Точно това искам.

— Не се съгласявай — прошепна Роджърс.

— Какво искате да направят нашите хора, когато стигнат до влака? — попита Худ.

— Да вземат колкото могат повече от товара и да го изнесат от страната. Да го запазят като веществено доказателство, че онова, което се върши, не е работа на законното руско правителство, а на няколко могъщи и корумпирани личности.

— Министър Догин ли? — попита Худ.

— Не мога да споменавам имена.

— Защо?

— Може и да не успея в тази битка, а имам съпруга.

Худ погледна към Роджърс, който не показваше признаци да отстъпва пред аргументите на Орлов. Не го обвиняваше за това. Орлов искаше много, а в замяна предлагаше само своята дума.

— Колко време ще ви трябва, за да се свържете с влака? — попита Худ, знаейки, че измъкването на „Защитник“ от страната не може да бъде забавено и с минута.

— Четири или пет минути.

Худ погледна часовника на стената, който отброяваше обратното време. Влакът щеше да достигне до позицията, заета от хората му, след седем минути.

— Нямате на разположение повече време. Машината е задвижена и…

— Разбирам. Моля ви да оставите тази връзка открита и аз ще ви се обадя веднага щом ми бъде възможно.

— Добре. — Худ натисна бутона за прекъсване на звука.

— Пол, каквото и да са планирали хората ни там, то вече е направено — каза Роджърс. — Дали са прекъснали линията, или имат намерение да нападнат локомотива, те вече са готови. Може и да не успеем да ги спрем. Зависи от положението на тактическия ни спътник.

— Знам. Но Чарли Скуайърс е умен. Ако руснаците спрат влака и излязат с бяло знаме, той ще разбере. Особено ако бъдат уведомени какво трябва да му кажат.

Хърбърт се обади тъжно:

— Чудя ти се, че си готов да повярваш на тези пияници. Аз не мога. Ленин е заговорничил против Керенски, Сталин против Троцки, Елцин против Горбачов, Догин против Жанин. Боже мой, Орлов заговорничи против Догин! Та те един на друг си забиват нож в гърба! Я си помисли какво пък биха направили на нас!

Намеси се Лоуъл Кофи:

— Ако вземем предвид алтернативата за въоръжена конфронтация…

— А пък Орлов е героична натура — обади се Лиз. — Но щом поставя въпроса така, изглежда, че за него разрешаването му е извънредно важно.

— Правилно — съгласи се Кофи. — Като вземем предвид всичко това, рискът изглежда приемлив.

— Приемлив, защото няма да откъснат твоите топки — каза Хърбърт. — Репутацията на герой може и да бъде изработена, както ще потвърди и Ан, а аз бих предпочел въоръжения сблъсък пред заколението.

Роджърс кимна:

— Както лорд Маколи 20 20 Лорд Томас Балбингтън Маколи (1800 — 1859) — английски историк и държавник. — Б.пр. е казал през 1931 година, „умереността по време на война е идиотщина“.

— Но смъртта е по-лоша — засече го Лиз.

— Нека видим какво ще ни каже Орлов — намеси се Худ.

Докато гледаше как примигват малките зелени цифри на часовника, той разбра, че каквото и да бъде то, щеше да има само секунди на разположение, за да вземе решение, от което щяха да зависят човешки животи и съдби на държави. И всичко щеше да се основава само на онова, което щеше да му подскаже интуицията по отношение на едно лице, видяно само върху екрана на компютъра.

Вторник, 10:45 часа вечерта, Хабаровск

Когато Орлов се свърза с влака, ефрейтор Фьодоров му каза, че Никита е отишъл до локомотива, за да наблюдава пътя. Ефрейторът съобщи, че ще са необходими няколко минути, докато го извика да дойде.

— Нямам тези минути на разположение — каза Орлов. — Кажи му да спре влака, където и да се намира сега, и да дойде на телефона.

— Слушам, господин генерал. — Фьодоров затича към предната част на приятно полюшващия се вагон, вдигна слушалката на вътрешния интерком и натисна копчето под него. След близо минута Никита се обади.

— Какво има?

— Генералът се обажда. Каза да спрем влака, където се намира в момента, и да дойдете да говорите с него.

— Тук е доста шумно. Повтори това, което каза.

Фьодоров завика:

— Генералът заповяда да спрем веднага влака и…

Ефрейторът не се доизказа понеже чу вик откъм локомотива, и то не през интеркома, а направо през вратата. След миг той залитна напред, а колелата на влака изскърцаха върху релсите, връзките между талигите застенаха и вагонът се блъсна силно напред към локомотива. Фьодоров изпусна слушалката и се хвърли назад, за да помогне да удържат сателитната антена, която беше доста тежка за войника, който се опитваше да я стабилизира. Приемникът беше паднал на пода, а един от коаксиалните кабели на антената бе скъсан. Добре поне че самата антена се задържа изправена. Когато влакът спря съвсем, Фьодоров успя да провери уредите си. Въпреки че конекторът се беше преобърнал, той продължаваше да е свързан с антената и самият кабел не беше повреден. Радистът свали ръкавиците си и започна веднага да поправя щетите.