Том Клэнси - Огледален образ

Когато бе научил за войниците, поставени по покривите на вагоните, той разбра, че те ще наблюдават върховете на дърветата, скалите, камъните и преспите по пътя. Знаеше също и че някой в локомотива ще следи релсите за експлозиви или други боклуци. Но също така знаеше, че трябва да се вмъкне незабелязано под влака и най-доброто място да се скрие, е между самите релси.

Лъчът на прожектора поставен отпред на локомотива щеше да бъде слаб и размазан и войниците щяха да наблюдават самите релси. Затова той се чувстваше на сигурно място в дупката между две от старите сухи траверси, която бе изкопал предварително и където лежеше по гръб. Бе накарал Грей да покрие него и торбата с експлозив C-4 със сняг, като остави един отвор не по-широк от човешка ръка, за да може да диша. След като затрупа и Нюмайър наблизо, Грей се скри зад един камък доста далеч от линията. Когато Скуайърс и Нюмайър откачеха двата вагона и започнеха фойерверките, Грей щеше да се приближи до своята цел — локомотива.

Скуайърс чу, а после и усети шумното приближаване на влака. Не беше нервен. Намираше се под повърхността на релсите, където даже и снегоринът, ако имаше такъв прикачен отпред на локомотива, нямаше да докосне снега отгоре му. Вълнуваше се единствено от мисълта, че машинистът може да види дървото твърде рано или да не го види изобщо и да се сблъска с него. В последния случай влакът не само щеше да катастрофира, но и колелата му щяха да бутнат дървото напред и отгоре му, и в такъв случай той щеше да остане като „заровен пън“.

Нищо подобно не се случи. Но когато влакът спря и Скуайърс успя да изрови малка дупка в снега пред очите си, той видя, че се намира под тендера с въглища. Това беше с един вагон напред от мястото, където се надяваше да бъде.

„Е, поне камуфлажът успя“ — помисли той, докато отстраняваше внимателно снега отгоре си. Имаше нещо много вярно в мисълта, че обикновено руските войски губят, когато им бъде приложена собствената им тактика. Също както навремето Распутин е бил убит от царедворците, а царят от революционерите.

Когато се освободи от снега, Скуайърс чу викове. Въпреки факта, че буквално всеки сантиметър от тялото му бе покрит с дрехите, изработени от термовлакна, студът като че ли изглеждаше по-силен поради тъмнината, която го обгръщаше.

Още щом се откри, той чу скърцането на ботуши по снега. То бе последвано от светлината на фенери, които образуваха розови петна в снега и осветиха в кървави цветове тъмнината под влака.

След като постави внимателно раницата върху корема си, Скуайърс започна да се промъква по гръб извън дупката и покрай релсата към първия вагон. Войниците се движеха вдясно от него и той спря за миг, за да разкопчее лентата, която придържаше оръжието му до бедрото. Въпреки че Скуайърс нямаше желание да предизвиква международен инцидент, би предпочел по-скоро във вестниците да гръмнат заглавия за негова грешка и неправилно поведение, отколкото за смъртта му сред замръзналите равнини на Сибир.

Придвижването на Скуайърс приключи бързо и той вече се намираше под съединението между въглищния тендер и първия вагон, когато руските войници стигнаха до падналото дърво. И това, въпреки че буташе с раменете си пряспа сняг и трябваше да се прехвърля отгоре й. Като отвори раницата, защитникът извади C-4 и го притисна здраво върху метала, от който започнаха да падат парчета влажна ръжда. Когато експлозивът бе поставен сигурно, той измъкна таймера с диаметър от седем сантиметра и със силен натиск вкара положителния и отрицателния полюс в експлозива. Под клавишчетата с цифри имаше два бутона и той натисна онзи, който се намираше отляво. Това включваше уреда. Скуайърс използва клавиатурата, за да набере времето. Щеше да зададе един час. След като набра 60:00:00, той натисна и десния бутон, за да го запомни уреда. После отново натисна левия и десния бутон последователно и с това започна обратното отчитане на времето.

Скуайърс се отблъсна с крака от твърдия сняг и бързо изпълзя до средата на първия вагон. Чу отгоре си стъпки, които се насочваха вдясно. Рязкото спиране на влака трябва да беше съборило товара и сега го подреждаха. Той се промъкна още няколко метра напред, спря точно в края на вагона и сложи и там експлозив. Измъкна таймера и повтори процедурата, която щеше да накара този по-голям заряд да се взриви. Като се придвижи под втория вагон, Скуайърс го зареди с третото парче експлозив и таймер.

Когато приключи, той си позволи да въздъхне дълго и дълбоко. Повдигна глава, погледна над гърдите си към началото на влака и видя, че мъжете почти са отстранили дървото. Нямаше много време.