Том Клэнси - Огледален образ

Изплъзна се изпод раницата си и я бутна надясно, докато самият той се плъзна наляво. Когато беше извън релсите, се обърна по корем и остана легнал в дългата тъмна сянка на влака. Погледна светещия циферблат на часовника си и остана доволен от бързината, с която бе осъществена тази операция. Знаеше, че ако трябваше да направи същото в базата „Андрюс“ на тренировка, то щеше да му отнеме поне десет до двадесет процента повече време. Нямаше никаква представа защо се получава така. Но в действителна ситуация винаги се действаше по-бързо.

Погледна пак към първия вагон и като се повдигна на лакти, се насочи към тендера с въглища. После започна да бута снега встрани. Това беше сигнал за Нюмайър да започне да се измъква. Редникът трепереше и беше покрил устата си с яката, за да не му тракат зъбите. Щом Нюмайър се обърна по корем, Скуайърс го потупа по рамото. Той се беше заровил с 9-милиметровата си „Берета“ върху гърдите и сега я закопча в кобура.

Нюмайър знаеше какво да прави и затова Скуайърс запълзя обратно към позицията си до втория вагон.

Това беше нещо, което би искал да избегне. Но както един войник от спецназ би могъл да действа без сън седемдесет и два часа, един израелски войник от парашутните командоси на „Саярет цанханим“ можеше да се приземи върху гърба на бягаща камила, а и както сам бе видял с очите си, един офицер от кралската гвардия на Оман би могъл да убие човек с игла за шапка, Скуайърс знаеше, че няма войник в света, който да може да импровизира така, както го правеха хората от „Защитник“. Това беше хубавото на екипа му и затова те толкова точно отговаряха на нуждите на оперативния център за бързо и тайно разрешаване на кризисни ситуации.

Скуайърс погледна детонатора на колана си, постави компактната си респираторна маска и измъкна гранатата със задушлив газ от левия джоб на бедрото си. Плъзна пръстена на гранатата върху десния си палец, като все още държеше осигурителния щифт. После измъкна от джоба си и гранатата М54 със сълзотворен газ и я постави в лявата си ръка, с пръстен, прекаран върху показалеца. Когато Нюмайър завърши същата процедура, двамата мъже се изправиха бавно в сянката и застанаха в близост отдясно на прозорците на първия и втория вагон.

Вторник, 7:53 часа сутринта, Вашингтон

— Добре де, какво става с него?

Худ мислеше точно това, което току-що каза Хърбърт.

Вече от няколко минути всички в кабинета му мълчаха, а той си повтаряше наум разговора с Орлов и се опитваше да се увери, че не е дал на руснака нищо, което би могъл да използва против хората от „Защитник“. Орлов така или иначе вече знаеше за двете групи и защо те са там. Худ беше убеден все пак, че разговорът е бил проведен, за да се реши как да се избегне кризата. Орлов би могъл много преди това да използва положението си в Русия, за да се издигне, ако това е била неговата цел. Искаше му се да вярва, че космонавтът е също толкова хуманист, колкото и патриот.

„Но синът му командва влака — напомни си Худ. — И това би трябвало да натежи при вземането на мъдро решение.“

Когато телефонът на Худ бипна, всички в стаята подскочиха. Той натисна бутона на микрофона и отговори.

— Връзка със „Защитник“. Хонда — каза Бъг Бенет.

— Свържи ме — отговори Худ. — И моля те, подай на екрана на компютъра картата на мисията. Ако генерал Орлов поиска да се свърже с нас междувременно, прекъсни ни.

Докато говореше, директорът бутна телефона до края на бюрото си към Майк Роджърс. Генералът изглеждаше благодарен за жеста.

Гласът на Хонда се чу по секретната линия силен и изненадващо ясен.

— Редник Хонда докладва съгласно заповедта.

— Говори генерал Роджърс. Давай, редник.

— Мостът, който се явява нашата цел, се вижда, а снеговалежът намалява. Трима от защитниците са налице на координати 9518–828 за обезопасяване на пътя за изтегляне. Трима защитници са при влака, координати 6987–572. Подполковникът планира да зареди влака със C-4, да изкара всички пътници навън, като използва дим и сълзотворен газ, да задвижи влака и да го остави да се взриви някъде по-нататък по пътя. Опасява се да не би някой шрапнел от парната машина да рани някого. Ще се присъедини към нас в точката на изтегляне след неутрализирането на целта.

Худ погледна екрана на компютъра. Разстоянията бяха големи, но можеха да бъдат преодолени.

— Редник — обади се Роджърс. — Руснаците показват ли някакви признаци на предаване?

— Не ги виждаме. Подполковникът свали едно дърво върху релсите. Това чухме. После чухме идването на влака, звука от спирачките и спирането му. Но оттук не можем да го видим.