Том Клэнси - Огледален образ

Ако паднеше по тридесетметровия скалист склон, топлината на лицето му нямаше да има голямо значение и затова Скуайърс предпочете да вижда къде стъпва, доколкото това беше възможно в гъсто падащия сняг. Поне склонът се виждаше.

Скуайърс слизаше в двойка с редник Теренс Нюмайър. Единият от мъжете започваше да се спуска по склона, намираше място, където да стъпи здраво, после подаваше ръка и подкрепяше другия, докато слезе до него и по-надолу, за да намери от своя страна опора за краката си. В тъмнината и заледените скали на склона на Скуайърс никак не му се искаше някой да се изтъркаля надолу, въпреки че условията тук не бяха най-лошите, които бе виждал. Веднъж го бяха поканили да участва заедно с израелските „Саярет гиваати“ — елитната разузнавателна бригада — в едноседмично „дяволско“ учение. Упражненията включваха спускане по двадесет и четири метров склон и преминаване през препятствия. В края на учението зелените униформи на войниците бяха станали на парцали не от скалите, а от това, че офицерите през цялото време на учението бяха заливали трениращите не само с арабски епитети, но и със скални отломки. В сравнение с онова спускане, сегашното, независимо от замъглените очила и всичко останало му се виждаше почти като почивен ден на плажа.

На около петнадесет метра от върха и на пет метра вляво Скуайърс чу Сондра да им вика да почакат. Скуайърс погледна надолу и я видя увиснала близо до партньора си — редник Уолтър Пъпшоу.

— Какво има? — извика Скуайърс, след като хвърли бърз поглед към хоризонта. Търсеше дима от локомотива и не можеше да го види все още.

— Залепил се е за скалата — изкрещя в отговор Сондра. — Скъса си панталона на една скала и, изглежда, изпарението отвътре е залепило плата за леда.

Скуайърс извика надолу:

— Редник Хонда, дай ми информация за местоположението на влака!

Радистът бързо разгърна сателитната антена, докато Скуайърс и Нюмайър се промъкваха към Пъпшоу. Офицерът се спря малко вдясно над редника.

— Съжалявам, сър. Изглежда съм попаднал на нещо като ледено острие.

Скуайърс погледна войника, който приличаше на голям паяк, залепнал върху стена.

— Редник Де Вон, издигни се над него и го дръж — заповяда Скуайърс. — Дръж го здраво. Нюмайър, ще използваме нашето въже, за да се опитаме да го освободим.

Скуайърс грабна въжето, което го свързваше с Нюмайър, и го хвърли така, че да попадне върху ръцете на Пъпшоу пред лицето му.

— Пъпшоу, отдръпни лявата си ръка и остави въжето да падне до кръста ти. После направи същото и с дясната.

— Слушам, сър.

Нюмайър и Скуайърс протегнаха ръце, за да го поддържат. Пъпшоу отпусна лявата си ръка от скалата за момент и щом въжето падна надолу, се хвана пак здраво за скалата. После направи същото с дясната и въжето се плъзна надолу до колана му.

— Добре — каза Скуайърс. — Сега аз и редник Нюмайър ще се спуснем надолу заедно. Ще се отпуснем върху въжето, така че тежестта ни да го опъне и ако имаме късмет, то ще те отлепи от леда. Де Вон, бъди готова да поемеш тежестта му, когато се освободи.

— Слушам.

Скуайърс и Нюмайър бавно се заспускаха от двете страни на Пъпшоу. Въжето опря в леда, образувал се между скалата и войника. Двамата мъже опъваха все повече въжето, докато ледът се пропука и счупи на дребни късчета. Скуайърс се държеше здраво за скалата, а Де Вон успя да задържи Пъпшоу. След един напрегнат миг Нюмайър намери достатъчно стабилно място за крака си и успя да подаде ръка за помощ на колегата си.

— Благодаря. — Пъпшоу и останалите трима се спуснаха в подножието на склона.

Когато Скуайърс стигна долу, сержант Грей бе събрал групата си до линията. Между базата до скалата и линията имаше около десет метра разстояние. На запад на около тридесет метра се намираше група дървета, които, изглежда, бяха изсъхнали още преди революцията. Редник Хонда вече се бе свързал със сателита и каза, че в момента разузнавателният спътник определя местоположението на влака на тридесет и един километра на изток от тях при скорост на движение около петдесет километра в час.

— Значи ще бъдат тук след малко повече от половин час — прецени Скуайърс. — Нямаме много време. Добре. Сержант Грей, ти и Нюмайър свалете едно от онези дървета върху линията.

Сержант Грей вече вадеше C-4 16 16 Силен пластичен експлозив. — Б.пр. от джоба на бойния си комбинезон.

— Слушам.

— Де Вон, Пъпшоу, Хонда, вие тримата тръгнете към точката на измъкване и обезопасете пътя нататък. Не очаквам да се срещнем с местни хора, но нищо не се знае. Може да има и вълци.