Том Клэнси - Огледален образ

— Сър — обади се Сондра. — Бих искала…

— Няма значение — прекъсна я Скуайърс. — Сержант Грей, редник Нюмайър и аз ще извършим останалата част от работата. Вие ще прикриете оттеглянето ни, ако се наложи.

Скуайърс се обърна към редник Хонда и го осведоми за останалата част от мисията им:

— Ще докладваш в ГК 17 17 Главната квартира. — Б.пр. , щом видите моста. Ще им кажеш какво смятаме да направим. Ако те ти съобщят нещо, ще трябва сам да се справиш с информацията. Ние няма да имаме възможност да използваме нашите предаватели.

— Разбрано.

Когато тримата защитници тръгнаха през навяващия преспи от глезена до коленете сняг, Скуайърс се присъедини към сержант Грей и редник Нюмайър. Грей вече залепяше малки лентички със C-4 към дънера на голямото дърво, намиращо се най-близо до релсите. Нюмайър нарязваше детонаторния шнур, като остави част от него за Скуайърс, който щеше да го използва по-късно. Шнурът бе маркиран по дължина, като всяка маркировка отбелязваше време от тридесет секунди. Той беше развил десет дължини.

— Направи го за четири минути — каза Скуайърс, когато надникна през рамото му. — Малко се притеснявам, че влакът е твърде наблизо и могат да чуят експлозията.

Нюмайър се ухили:

— Всички сме покрили норматива за бързо бягане, сър.

— Не и в сняг и с пълно снаряжение, когато…

— Ще успеем — каза Нюмайър.

— Освен това трябва да имаме време и да нахвърляме сняг върху дървото, за да изглежда, че е паднало по-отдавна. Пък аз и Грей имаме да свършим и още малко работа.

Полковникът погледна напред. За три минути можеха да стигнат до сводестата гранитна височина на около триста метра напред, която щеше да ги предпази от експлозията. Ако, разбира се, се приеме, че тя няма да се срути от взривната вълна. Но Грей беше достатъчно опитен, а експлозивите бяха малки, така че не беше много вероятно да се случи нещо такова. Така щяха да имат и достатъчно време, за да се върне един от тях и да прикрие следите им в снега — трябваше да изглежда, че дървото е паднало само.

Грей се изправи, щом свърши, и Скуайърс кимна на Нюмайър да запали фитила.

— Хайде!

Полковникът помогна на Нюмайър да се изправи и тримата мъже се затичаха към малкото си прикритие. Когато пристигнаха, оставаше още минута. Все още дишаха тежко, когато силното ехо от експлозията проехтя в нощта, последвано от острото пукане на трите дървета и тъпия удар на едното от тях върху релсите.

Вторник, 11:08 часа вечерта, Хокайдо

Двуместната „стъклена пилотска кабина“ беше ниска, плоска и тъмна под тясното и извито предно стъкло. Три от шестте плоски цветни екрана на пулта отразяваха общата тактическа панорама, докато широкоекранният дисплей, поставен над главите на нивото на погледа, предоставяше информация за полета и целта, която обхващаше, и данните, съдържащи се върху визьора на пилотския шлем. Нямаше ограничения на обхвата. Екраните събираха цялата информация, изисквана от пилота, включително и онази от сложните сензори, поставени по повърхността на машината.

Под командната кабина се намираше матовочерният фюзелаж, дълъг деветнадесет метра и половина. Отдолу коремът бе без ръбове и ъгли. Нямаше нито опашна система NOTAR, нито опашен винт. Усъвършенстваният безлагерен основен винт правеше „Москито“ практически безшумен при полет. Въздух под налягане, минаващ през нещо като „хриле“ в задната част на фюзелажа, осигуряваше попътната устойчивост на машината. Управлението се осъществяваше от малък въртящ се реактивен двигател, разположен в опашната част. Относително много лека поради липсата на управляващото стъбло и предавателен механизъм, машината бе освободена от каквото и да било допълнително оборудване, включително и оръжия, което смъкваше теглото й от четири хиляди и петстотин само на три хиляди килограма. С втория резервоар за гориво, прикачен отвън и използван преди основния, за да бъде пуснат в морето и после прибран, москитото можеше да измине хиляда и петдесет километра, като се има предвид и допълнителния товар от седем тона и половина, който щеше да носи на връщане.

Това беше разновидност на летателна машина, която пресата наричаше „Стелт“ 18 18 Добило гражданственост наименование за „незабележими“ за радарите и други наблюдателни системи самолети. — Б.пр. , но хората, работещи по програмата „Москито“ във военновъздушната база „Райт-Патерсън“, предпочитаха да употребяват наименованието „труднозабележима“. Тези въздушни съдове не бяха невидими. Ако към F-117 A, В-2А или „Москито“ се насочеха достатъчно силни радари, врагът можеше и да ги види. Обаче едва ли съществуваше оръжейна система в света, която да може да проследи и удари такава летателна машина. И това беше тяхното предимство.