Том Клэнси - Огледален образ

Обикновеният човек обръща внимание на небето, морето или хоризонта — едри и впечатляващи неща. Но там обикновено не можеше да се събере някаква „информация“. Тя се съдържаше например в заревото под небето или в скалите на морския залив, или на улицата покрай дадена сграда. Точно това гледаха и хората от „Защитник“. Освен това гледаха и хората. Винаги хората. Едно дърво или пощенска кутия не представляваха заплаха за мисията, но някой, застанал зад тях, би могъл.

И понеже откакто бяха пристигнали в парка или по пресечките, не беше гледал дърветата, редник Джордж забеляза, че човекът, който бе задрямал върху пейката в парка, вече не спеше. Той вървеше бавно на по-малко от двеста метра зад тях, а кучето му — санбернарът — беше задъхано. Явно не бяха се разхождали бавно, а бяха тичали, за да дойдат дотук.

— Ермитажа. „Скърбящата мадона“ на Рафаел вляво, на всеки цял и половин час за една минута — каза тя на руски. — След затварянето отиди на проспект „Красний“, в парка. Облегни се на някое дърво с лявата си ръка.

Английската разузнавачка уведоми по този начин шпионина си къде да се срещне с нея и как да застане, за да го разпознае. Тя затвори и двамата тръгнаха отново.

— Проследили са ни — каза Джордж на английски.

— Човекът с брадата — отговори Пеги. — Знам. Това може даже да ни улесни.

— Да ни улесни ли?

— Да. Руснаците знаят, че сме тук, и е твърде възможно в работата да бъде включено онова наблюдателно съоръжение, което Кийт търсеше. Във всеки случай, ако този човек е свързан с тях, ние може и да успеем да го открием. Имаш ли огънче?

— Какво?

— Кибрит, запалка.

— Не пуша.

— Нито пък аз — нетърпеливо му се сопна Пеги. — Но ти се потупай по джобовете, като че ли търсиш огънче.

— О, прощавай. — Джордж заопипва джобовете на панталона и блузата си.

— Чудесно — прекъсна го Пеги. — Сега чакай тук.

В Русия почти нямаше военен, който да не пуши, и макар че на Джордж не му харесваше, беше се научил да вдишва дима на силния турски или китайски тютюн, предпочитан от руснаците. За в случай, че на „Защитник“ се наложеше мисия в Азия. Но докато гледаше как тя измъква пакет цигари от джобчето на гърдите си и се насочва към брадатия, Джордж не се сещаше какво е намислила.

Докато Джордж гледаше надолу, като че ли ядосан, руснакът се правеше, че чака кучето си да свърши работа до дървото. А то изобщо нямаше никакво намерение да се преструва на артист. С цигара, висяща на устните й, Пеги беше на около десет метра от мъжа, когато той се обърна и се насочи в другата посока.

— Господине! — извика тя на перфектен руски и се затича подире му. — Имате ли огънче?

Той поклати глава и продължи да се отдалечава.

Пеги го настигна в гръб и с едно бързо движение сграбчи каишката на кучето, увита около лявата му китка. Тя я изви силно и едновременно с това пристъпи напред и застана отпреде му. Той изпъшка, когато каишката стегна китката му.

Джордж видя как очите й се втренчиха в брадата на мъжа. Тя кимна, щом забеляза проводника. После погледна строго човека в очите и сложи пръст на устните си. Руснакът кимна.

— Благодаря за огънчето — каза тя и поведе шпионина към Джордж. — Колко красиво куче имате.

Джордж разбра, че тя говори, за да не позволи на руснаците да се свържат с агента си. Докато имаше някой до него, те нямаше да очакват той да говори с тях. Разбра също и че тя не може да прекъсне връзката, защото тогава те щяха да разберат, че се е случило нещо.

С изключение на това, че онзи леко се превиваше, за страничния наблюдател изглеждаше сякаш Пеги и руснакът са приятели, хванати за ръце, докато разхождат кучето. Когато стигнаха до Джордж, Пеги потупа с ръка левия джоб на панталона на руснака. После бръкна вътре, измъкна ключовете от колата му и ги размаха пред очите му.

Още с изкривено лице, руснакът посочи към редицата коли в далечния край на парка.

Тя погледна към Джордж, а той кимна, че е разбрал.

— Винаги съм се чудила колко послушни са големите кучета — говореше Пеги, докато вървяха, а кучето пристъпваше зад тях. — Само малките създават неприятности.

Тримата се насочиха към паркираните коли оттатък овалната зелена поляна. Когато стигнаха, руснакът ги заведе до един черен седан само с две врати.

Преди да влезе откъм страната до шофьора, Пеги се обърна към руснака и почука с пръст по колата:

— Хапе ли?

Той поклати глава.

Тя затегна ремъка около китката му и той се вдигна на пръсти от болка.