Том Клэнси - Огледален образ

— Няма го там — каза Фьодоров.

— Попитай за генерал Орлов — нетърпеливо му нареди Никита.

Фьодоров направи запитването и подаде слушалката на Никита:

— На телефона е.

Никита се изпъна:

— Господин генерал?

— Какво има, Ники?

— Над нас имаше транспортен самолет. Летеше на запад, докато не пристигнаха два реактивни самолета, след което той изви обратно.

— Това е бил 76Т — каза Орлов.

— Какви са заповедите за мен?

— Поисках от президента разрешение да изпратя войници да те посрещнат в Бира. Още не съм получил потвърждение. Докато не се чуем отново, ти направи всичко възможно да опазиш товара си.

— Като военен товар или като доказателство?

— Това за теб няма значение — натърти Орлов. — Твоите заповеди са да го пазиш.

— Това и ще направя.

След като върна слушалката на Фьодоров, младият офицер се втурна към задната част на вагона, като прескачаше пътниците. Петимата мъже и две жени седяха върху дюшеци на пода, играеха карти, четяха или плетяха на светлината на фенера. Никита отвори вратата и пресече мостчето за връзка между вагоните. Върху раменете му падна купчина сняг, събрала се над вратата.

В другия вагон мускулестият сержант Верски говореше с един от войниците си. И двамата гледаха през прозореца на север. Друг мъж бе поставен пред прозорец, който гледаше на юг. Всички се изпънаха, когато лейтенант Орлов влезе.

— Сержант. — Никита също отдаде чест. — Искам да се поставят наблюдатели върху вагоните. По двама върху всеки вагон, които да се сменят през половин час.

— Слушам — козирува Верски.

— Ако нямат време да поискат и получат други инструкции, хората ти ще трябва да застрелят всеки, който се приближи до влака — продължи Никита. После погледна цивилните граждани — четирима мъже и три жени — които бяха качили в този вагон на предишната спирка. Един от мъжете дремеше облегнат на сандъците. — И не оставяйте вагона без наблюдение отвътре нито за миг, сержант. Не желая товарът ми да бъде повреден.

— Слушам.

Никита си тръгна, като се чудеше къде ли може да е отишъл Рузки… И дали при отсъствието на полковника баща му има право да се разпорежда с товара.

Вторник, 6:45 часа сутринта, Вашингтон

— Има съобщение от НРС — обади се Бъгс Бенет, докато Худ и останалите служители на оперативния център се настаняваха около заседателната маса в „бункера“.

— Благодаря — каза Худ към видеообраза на помощника си в единия ъгъл на монитора. — Свържи ме.

Чу се гласът на Винс, но образът му не се появи. Вместо него върху екрана започна бързо да излиза черно-бяла картина.

— Пол, само преди три минути хванахме това.

Худ извъртя монитора така, че да може да го вижда и Роджърс, и се загледа в появилия се бял неясен пейзаж, наподобяващ лунната повърхност. След това се появи образът на влак, който зае почти една трета от централната част на картината. Образът бе много неясен поради гъстия снеговалеж, но се виждаше, че покривите на вагоните, които би трябвало да са напълно бели от натрупания сняг, не са такива. Там имаше сенки.

— Извинявай за качеството — каза Винс. — Там вали ужасно. Но ние сме напълно сигурни, че тези сенки върху покривите са войници. Облечени са в бели камуфлажни облекла и затова не могат да се видят ясно, но сенките им се виждат достатъчно добре.

— Наистина са войници. — Роджърс се напрегна и посочи с пръст към екрана. — Това се вижда и по начина, по който са разположени. Последният е залегнал с лице напред и наляво, другият гледа назад и надясно и така нататък. Тези сенки тук — той показа тънка линия близо до една от фигурите, — изглежда, са пушки.

Винс се обади:

— И ние така предположихме, Майк.

— Благодаря ти, Стивън. — Худ изключи връзката. В стаята не се чуваше нищо, освен лекото шумолене на електронната апаратура откъм заобикалящите я стени. — Възможно ли е те да знаят, че „Защитник“ е наблизо?

— Твърде е възможно — обади се Боб Хърбърт.

Междувременно звънна телефонът върху масата.

Роджърс погледна кодовия номер, изписан на екранчето.

— За теб е.

Заради електронното заглушаване на помещението Хърбърт не можеше да бъде потърсен по клетъчния телефон, монтиран върху страничната облегалка на инвалидния стол. Той се пресегна и вдигна слушалката на телефона върху заседателната маса, набра кодовия си номер и заслуша. Когато затвори, лицето му беше побеляло.

— Нашият 76Т е ескортиран от два МИГ-а. Ще започнат да изпускат гориво и ще се насочат към Хокайдо, но няма да могат да се върнат в Русия.