Том Клэнси - Огледален образ

Роджърс погледна часовника си и посегна към телефонния апарат, който се намираше най-близо до него:

— Ще трябва да изпратя в Русия москитото от Хокайдо.

Хърбърт удари с ръка по масата:

— Не става, Майк. Отиването и връщането е общо хиляда и петстотин километра. А обхватът на москитото е хиляда…

— Знам какъв му е обхватът — викна Роджърс. — Хиляда и петдесет километра. Но полетът му може да започне от Японско море. Може на връщане да кацне върху палубата на…

— Нямаме разрешение за самостоятелен полет на москитото — намеси се Марта Макол.

— Не сме получили разрешение и да водим престрелка с руски войници — подкрепи я Лоуъл Кофи. — Тази мисия се води чисто разузнавателна.

— Аз се тревожа за своите войници — натърти Роджърс. — А не за онези самохвалковци.

— Нека видим какво можем да направим, за да удовлетворим всички — каза Худ. — И да ги изиграем. Майк…

— Да, сър?

— Какво ще правим със „Защитник“, ако прекъснем мисията сега?

Роджърс въздъхна дълбоко и дълго.

— Москитото ще отиде при всички случаи. Най-близкият ни резидент, който би могъл евентуално да ги измъкне в Азия, е в Хеган, Хейлонджан. На около три хиляди километра оттам. А аз не искам да ги карам да извървят толкова път.

— В Китай ли? — попита Кофи. — Никой ли няма в Русия?

— Нашите хора от Владивосток бяха репатрирани след падането на желязната завеса — каза Роджърс. — Нямахме никакви възможности да привлечем други.

— А какво ще кажете да се скрият, докато се поуспокоят нещата? — попита Фил Катцен. — На този терен може да се оживее…

— Руснаците знаят, че групата на „Защитник“ е там, дяволите да го вземат! — избухна Роджърс. — Те също имат сателити и ще ги открият! — Той се обърна към Худ. — Пол, най-добрият начин за измъкване е да се продължи точно по плана.

— Да се продължи… — възрази Марта. — С престрелка с руските войници по време, когато страната им представлява буре с барут и само чака една запалена клечка кибрит.

— Единственият начин да се запази тайната е да бъдат убити всички, които се намират във влака — предупреди Кофи.

— А по-добре ли е да позволим да започне война? — контрира го Роджърс. — Която ще се разпространи в Европа и може би и в Китай? Защо ли имам чувството, като че ли съм се върнал в 1945 година и слушам всички онези спорове защо не бива да използваме атомна бомба, за да спасим живота на американските войници?

Худ се обади:

— Майк, тук е заложен животът на американски войници. Животът на хората от „Защитник“…

— Не ми чети лекции за живота на хората от „Защитник“, Пол — процеди през зъби Роджърс. — Моля те!

Худ остана мълчалив за миг.

— Прав си.

Дланите на Роджърс бяха стиснати върху масата. Пръстите му се бяха зачервили и той натискаше с тях върху дървото.

— Добре ли си, Майк? — попита Лиз Гордън.

Той кимна и вдигна поглед към Худ.

— Извинявай, Пол. Изпуснах си нервите.

— Нищо. И двамата трябваше да си седим пред телевизорите и да нагъваме пуканки.

— Ей! — обади се Кофи. — Да не сте решили да ни показвате мила семейна картинка?

Худ и Роджърс се усмихнаха едновременно.

— Добре де — каза Худ. — Ще гледаме порно.

— Абе този човек съвсем превъртя май — засмя се Кофи. — Някой да вземе и да извика нравствената полиция.

Всички, с изключение на Ан се засмяха, а после Худ почука с пръст по масата, за да възвърне сериозността на съвещанието.

— Преди минутка исках да кажа, че дипломатите не са се отказали от разрешаването на проблема, но пък и никой не знае какво ще направи президентът Жанин — заговори сериозно той. — Няма ли да провалим усилията им, ако продължим с изпълнението на мисията?

— Каквото и да направят, пачките във влака представляват възможност за голяма мощ в ръцете на корумпирани хора — вече спокойно отвърна Роджърс. — Дори и да не предизвика началото на война, товарът предоставя огромно влияние в ръцете на гангстери. Не трябва ли да поемем отговорността и да им го отнемем?

— Най-главната ни отговорност е по отношение на „Защитник“ и законите, които се предполага, че всички трябва да спазваме — обади се Кофи.

— Закони, приети от нашите приятели горе на Хълма. А не законите на морала. Ти там направи необходимото, но както е казал Бенджамин Франклин 15 15 Бенджамин Франклин (1706 — 1790) — американски държавник, дипломат, писател и учен. — Б.пр. : „Необходимостта никога не е помагала за сключването на успешна сделка“. — Роджърс погледна Худ. — Ти ме познаваш, Пол. „Защитник“ ми е по-мил и от живота, но по-важно и от двете е да постъпим правилно. А спирането на този влак е правилната постъпка.