Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Капитане, моля елате в комуникационния център — обяви високоговорителят. Морис веднага отиде в радиозалата на кърмата, чиято врата винаги стоеше заключена.

— Започна се. Комуникационният офицер му подаде жълтия лист със съобщението. Морис го прочете на слабата светлина.

Z0357Z 15 ЮНИ

ОТ: SACLANT

ДО: ВСИЧКИ КОРАБИ

СТРОГО СЕКРЕТНО

1. ЗАПОЧНЕТЕ НЕОГРАНИЧЕНИ ВОЕННИ действия по море и въздух срещу силите на ВАРШАВСКИЯ ДОГОВОР.

2. БОЕН ПЛАН ГОЛФ ТАК 7.

3. СМЕЛИ СЪРЦА.

Правила за влизане в бой, боен вариант 7. Морис със задоволство отбеляза, че този план не предвиждаше използването на ядрени оръжия, защото в момента „Фарис“ не разполагаше с такива. Сега той имаше правото да напада без предупреждение всеки военен или търговски кораб от Източния блок. „Добре…“ Морис кимна, прибра съобщението в джоба си, върна се на мостика и се приближи до микрофона.

— Говори капитанът. Получихме официално потвърждение. Вече сме в положение на война. Край на учебните тревоги. Отсега нататък, ако чуете сигнал за тревога, това означава, че някъде около вас има неприятел, който също разполага с бойни муниции. Това е всичко. — Той изключи микрофона и погледна към офицерската палуба. — Господин Джонсън, искам веднага системите „Преъри“ и „Маскър“ да работят непрекъснато. Ако се повредят, искам да бъда информиран незабавно. Настоящата заповед да се впише в книгата за заповедите.

— Слушам, капитане.

Системата „Преъри-Маскър“ беше система за заблуждаване хидролокаторите на подводниците. Корпусът на фрегатата беше опасан от две метални ленти, минаващи под и над машинното отделение. Това беше системата „Маскър“. Тя всмукваше въздух под налягане и го впръскваше във водата около кораба под формата на милиони миниатюрни мехурчета. Системата „Преъри“ правеше същото, но за лопатите на витлата. Въздушните мехурчета създаваха полупроницаема бариера, която задържаше част от издаваните от кораба шумове и пропускаше само малка част от двигателните шумове, което правеше кораба труднооткриваем от хидролокаторите на подводниците.

— Кога ще излезем от канала?

— Ще бъдем в открито море след деветдесет минути.

— Добре, кажете на дежурния боцман да подготви за пускане опашката и „Никси“ в двадесет и три и четиридесет и пет. — Морис имаше предвид плаващия на буксир хидролокатор и торпедната примамка „Никси“. — Ще отида да полегна за малко. Събудете ме в двадесет и три и тридесет. Ако се случи нещо, извикайте ме веднага.

— Слушам, сър.

Три самолета за противолодъчна борба P-3C „Орион“ кръстосваха района пред конвоя. Досега единствените опасности пред фрегатата бяха свързани с нормалната навигация, но изведнъж възможността от засядане или сблъсък с откъснал се буй се беше превърнала в незначителна заплаха. Морис знаеше, че ще има нужда от малко сън, и изобщо нямаше да се изненада, ако след три часа откриеше, че край континенталния шелф го очаква някоя подводница. За да се справи адекватно с подобна заплаха, той трябваше първо да си почине.

Полковникът се питаше защо Вашингтон се бавеше толкова много. Всичко, от което имаше нужда, беше само една дума: да или не. Той хвърли един поглед към екраните пред себе си. В момента на орбита имаше три американски спътника за фоторазузнаване от клас KH и девет птички за електронно наблюдение. Това беше неговото нискоорбитално „съзвездие“. Полковникът не се страхуваше за навигационните и комуникационните си спътници, които бяха разположени на по-висока орбита, но дванадесетте на ниска орбита и особено трите KH бяха твърде ценни и уязвими. В близост до два от тях имаше руски спътници-убийци, а една от „птичките“ му вече се приближаваше към Съветския съюз, следвана от друга на четиридесет минути зад нея. Към третия KH още нямаше прикрепен руски спътник, но при последното му преминаване над Ленинск беше засечено зареждането с гориво на готова за изстрелване ракета-носител от клас F.

— Хвърли още един поглед към преследвача — нареди полковникът.

Един техник подаде необходимите команди и намиращият се в другата половина на земното кълбо спътник включи двигателите си, за да се обърне в пространството, така че да насочи камерите си към съветския спътник убиец, който се държеше на петдесет мили зад и на девет мили под американския KH, но сега… вече го нямаше.

— Преместили са го. Преместили са го през последния половин час. — Той вдигна телефона, за да уведоми CINCNORAD, че ще премести своя спътник на собствена отговорност. Твърде късно. Докато спътникът се обръщаше, за да насочи камерите си към земята, изображението беше закрито от някакво цилиндрично тяло. Проблесна светкавица и картината изчезна от телевизионния екран. Просто така.