Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Как е „Пейв Так“?

— В номинал — отвърна кратко Айсли. И двамата офицери бяха подложени на огромен стрес.

— Освети — заповяда Дюк. На задната седалка Айсли активира лазерната система за осветяване на целите „Пейв Так“.

Тази сложна система беше вградена в сведения носов конус на изтребителя. Най-ниската му част представляваше въртяща се кула, в която се помещаваха въглероден лазер и телевизионна камера. В центъра на северната част на моста се появи невидима точка. Специална компютърна система щеше да задържи точката на мястото й, докато командата не бъдеше отменена, а свързаният с камерата видеокасетофон щеше да запише успеха или неуспеха на мисията.

— Целта осветена — каза Айсли. — Радарите за насочване на огъня все още не са ни уловили.

— Немо, тук „Сянка 4“. Целта е осветена.

— Прието.

Петнадесет секунди по-късно първият „Аардварк“ се спусна на юг, слезе едва на тридесет фута над водата, издигна се и пусна една управляема бомба с лазерно насочване GBU-15 „Пейвуей“, преди да направи остър завой на изток към Хохенроарт. Вградената в носа на бомбата оптична компютърна система засече лазерния лъч, центрира го и коригира курса си по него.

На юг от моста командирът на зенитната батарея се опитваше да разбере какъв беше шумът, който чуваше. Търсещият му радар не показваше фризбитата. Бяха му казали да очаква присъствието на „приятелски“ самолети. Въздушният коридор се намираше на петнадесет мили северно от моста, над базата на фронтовата авиация в Малминкел. „Може би шумът идва оттам“, помисли си той. „Не са ми изпратили сигнал за тревога…“

Небето на север от хоризонта изведнъж бе озарено от ярка жълта светлина. Командирът не знаеше, че четири щурмовика „Торнадо“ на германското Луфтвафе бяха прелетели само веднъж над базата в Малминкел оставяйки след себе си стотици касетъчни запалителни бомби. Половин дузина съветски изтребители „Сухой“ бяха избухнали в пламъци и към дъждовното небе се бе издигнало огнено кълбо от горящ авиационен бензин.

Командирът на батареята не се поколеба нито за миг. Той изкомандва хората си да превключат радарите си зад насочване на огъня от режим на готовност в активен режим и да ги насочат към мостовете. Секунда по-късно един от тях засече приближаващ се по течението на реката F-111.

— Мамка му! — Системният оператор на натовския изтребител моментално изстреля една противорадарна ракета „Шрайк“ срещу зенитната батарея, още една за всеки случай срещу търсещия радар, пусна втори „Пейвуей“ върху моста и зави рязко наляво.

Един от командирите на разчети в зенитната батарея побледня, когато осъзна какво се беше появило изневиделица върху радарните му екрани и незабавно изпрати три ракети срещу изтребителя. Приближаващият самолет със сигурност беше вражески и от него се бяха отделили три малки предмета…

Първата му зенитна ракета се удари в кабелите за високо напрежение, които пресичаха реката малко по на юг от мостовете. Цялата долина беше осветена от милиони искри, когато кабелите паднаха във водата. Останалите две ракети подминаха жиците и се насочиха към втория F-111.

Първият „Пейвуей“ се вряза точно в средата на северната арка на моста. Той представляваше бомба със забавено действие и навлезе на няколко фута в дебелия пласт бетон, преди да се взриви на няколко метра от танка на батальонния командир. Северната арка беше здрава — използваше се повече от петдесет години — но 475-те килограма силно експлозивно вещество я разкъсаха на парчета. Само за миг бетонът беше разцепен на две и между двете висящи подпори зейна двадесетфутова дупка. Те не бяха проектирани да издържат големи натоварвания поотделно, а сега върху тях преминаваха тежки бронирани машини. Бомбата, пусната от втория „Аардварк“, удари по-близо до брега и източната част на моста се срина изцяло, повличайки в Елба осем танка.

Вторият F-111 обаче не доживя да види това. Една от устремилите се към него ракети SA-6 се вряза в борда му и го взриви на парчета три секунди, след като изстреляните от него антирадарни ракети разрушиха двата съветски радара. На никоя страна не й остана време да оплаче загубите си. Още един F-111 се появи по течението, докато оцелелите зенитни разчети бясно търсеха цели.

Тридесет секунди по-късно северната част на моста беше напълно унищожена и в реката можеха да се видят парчета железобетон с размерите на тухла, пръснати из водата след взривовете на управляемите бомби.