Том Клэнси - Операция „Червена буря“

„А ние ще направим един бърз удар, — помисли си Елингтън. — Най-после и ние да направим нещо умно!“ Той имаше над сто полета над Виетнам с първите изтребители F-111A. Дюк беше най-големият експерт на ВВС по тайни мисии на малка височина и за него се говореше, че можел да улучи окото на муха по средата на полунощно торнадо в Канзас. Това не беше съвсем вярно. Фризбито изобщо не можеше оцелее в торнадо. Тъжната истина беше, че F-19A не беше много маневрен, което се дължеше на нетипичния му дизайн. Само че на Елингтън изобщо не му пукаше. Той смяташе, че да бъде невидим, бе по-добре за него, отколкото да бъде пъргав. Сега му се удаваше възможност да провери дали е бил прав, защото ескадрилата изтребители навлизаше в района с най-голяма концентрация на зенитни ракети в света.

— Разстояние до основната цел шестдесет мили — докладва Айсли. — Всички бордови системи все още са в номинала. Нито един радар не ни е усетил. Изглежда, че ще мине добре, Дюк.

— Разбрано. — Елингтън натисна лоста напред и спусна надолу самолета, който току-що беше прехвърлил едно хълмче, след което го издигна на осемдесет фута над някакво поле. Дюк използваше дългогодишния си опит в атаки на малка височина, за да си играе игрички с машината опитвайки се да я изстиска до крайния предел на възможностите й. Основната им цел беше един съветски Ил-76 „Мейнстей“, самолет от типа на американските машини за радарно разузнаване AWACS 26 26 AWACS (Airborne Warning And Control System) — Система за въздушно предупреждение и контрол. В текста се срещаше и като АУАКС и като AWACS. — Бел. Dave , който кръжеше над Магдебург и се намираше на десет мили от втората цел — мостовете на магистрала Е8 през река Елба край Хохенроарт. Мисията им ставаше много по-опасна. Колкото повече се приближаваха до съветския самолет, толкова повече радарни сигнали се отразяваха от корпуса на изтребителя им, като интензивността им нарастваше с квадратна функция. Рано или късно сигналът, отразен от композитни материали, изработени от пропускащи радарните лъчи криле щеше да бъде достатъчно силен, за да позволи на вражеския Ил-76 да ги засече. Технологията „стелт“ правеше радарното засичане по-трудно, но не и невъзможно. Дали съветският „Мейнстей“ не ги беше забелязал вече? Ако ги беше засякъл, къде и колко бързо щяха да реагират руснаците?

„Дръж се ниско над земята — каза си той. — Играй играта според правилата, които си упражнявал толкова много.“ В намиращия се в рамките на военновъздушната база Нелис, щата Невада, строго секретен учебен полигон, познат под името „Страната на сънищата“, ги бяха обучавали в продължение на десет дни за изпълнението на тази мисия. Дори и някой E-3A „Сентри“ едва засичаше невидимите им изтребители на разстояние четиридесет мили, а E-3A беше много по-добра радарна платформа от Ил-76.

„Скоро ще разбереш дали това е вярно, момче…“, помисли си той.

В момента във въздуха имаше пет Ил-76, всичките на сто километра от границата между двете Германии. Разстоянието беше безопасно, а и между тях и границата имаше повече от триста изтребители.

— Двадесет мили, Дюк.

— Добре. Приготви се, Дон.

— Слушам. Все още не отчитам излъчване от наземните системи за насочване на огъня. Няма насочени към нас търсещи радари. В ефира има много шум, но все на запад от нас. Целта емитира много малко шум в ефира.

Елингтън използва лявата си ръка, за да подготви за бой четирите ракети AIM-9M „Сайдуиндър“, които висяха под крилата на самолета му. На индикатора за оръжията светна зелена лампичка.

— Осемнадесет мили. Целта кръжи нормално, без да предприема мерки за изплъзване.

„Десет мили в минута — сметна наум Елингтън. — Това прави една минута и четиридесет секунди.“

— Шестнадесет мили. — Айсли четеше цифрите от компютърна система, която беше свързана със спътниковата навигационна система NAVSTAR.

Съветският самолет нямаше никакъв шанс. Фризбито нямаше да започне да набира височина, докато не се озовеше точно под целта. Четиринадесет мили. Дванадесет. Десет. Осем. Шест мили до преобразувания транспортен самолет.

— Целта току-що промени курса си… опитва се да избяга. Един „Фоксфайър“ мина над нас — говореше монотонно Айсли. Един прехващач МиГ-25, който вероятно получаваше инструкции от съветския „Мейнстей“, претърсваше района. Голямата мощност и маневреност на съветския изтребител му даваха голяма възможност да открие и унищожи американския F-19A, със или без „стелт“ технологията му. — Илът може да ни е засякъл.