Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Крис, заложил ли си командите за маневриране?

— Тъй вярно, сър — отговори капитанът, без да сваля очи от екрана.

— Изпълни ги веднага!

Капитанът извика поредицата от команди на компютъра си и натисна копчето за изпълнение. Бордовите ракетни двигатели на спътниците правеха малки корекции в орбитите им, когато телефонът на полковника иззвъня.

— Контролен център „Аргус“ — каза полковникът в слушалката.

— Говори CINCNORAD. Какво, по дяволите, стана?

— Руският спътник убиец се приближи и се взриви. Нямаме сигнал от нашия KH, сър. Налага се да предположа, че те са успели да неутрализират „птичката“ ни. Току-що наредих на останалите два спътника да извършат делта-V от сто фута в секунда. Предайте на Вашингтон, че чакаха твърде дълго, сър.

Решено беше всички съветски командири на фронтове да бъдат информирани за развитието на инвазията в Германия. Алексеев и началникът му знаеха каква беше причината за това: ако се наложеше да свалят някой командващ от поста му, заместникът му трябваше да разполага с пълна информация за обстановката. Насъбралите се офицери слушаха с удивление доклада на разузнаването. Никой от тях не беше очаквал, че групите със специално предназначение ще се справят добре с мисията си, но по всичко личеше, че резултатите бяха надминали и най-смелите очаквания, особено в германските пристанища. Тогава четящият стигна до параграфа за положението по бреговете на Елба.

— Защо не бяхме предупредени за тази възможност? — попита Главком-югозапад.

— Другарю генерал — отговори офицерът от ВВС, — информацията ни беше, че самолетите „стелт“ са прототип и все още не са въведени на въоръжение. Очевидно американците са успели да построят няколко такива самолети и са сформирали поне част от ескадрила, която е била използвана, за да се елиминират въздушнопреносимите ни радарни платформи, като по този начин е бил открит пътят за масирана атака срещу нашите летища и тилови части, както и за старателно разработен план за отстраняването на универсалните ни изтребители. Мисията им е завършила успешно, но не чак толкова.

— О, така ли? Предполагам, че командващият ВВС-запад беше арестуван за това, че успешно е успял да отблъсне нападението, а? — изръмжа Алексеев. — Колко самолета изгубихме?

— Нямам право да ви разкривам тази информация, другарю генерал.

— Тогава поне ни кажете нещо за мостовете!

— Повечето от мостовете през река Елба са повредени в една или друга степен, както и понтонните съоръжения, складирани в близост до тях с цел тактическа подмяна.

— Шибаният маниак е оставил понтонни съоръжения в близост до основните цели! — Главком-югозапад погледна към тавана, сякаш очакваше Киев да бъде нападнат по въздуха.

— Там се намират пътищата, другарю генерал — отвърна тихо офицерът от разузнаването. Алексеев му даде знак, че е свободен.

— Лошо начало, Паша. — Един генерал вече беше арестуван. Заместникът му все още не беше определен.

Алексеев кимна утвърдително и погледна часовника си.

— Танковете ще преминат границата след тридесет минути и ние сме подготвили на врага няколко изненади. Едва половината от подкрепленията им са заели позиции. Войските им все още не са постигнали нивото на психологическа готовност на нашите хора. Първият ни удар ще бъде много жесток, стига нашият приятел в Берлин да дислоцира правилно войските си.

— Идеално време — обяви първи лейтенант Майк Едуардс, когато вдигна поглед от метеорологичната карта, която току-що беше получил по факса. — Този силен студен фронт, идващ от Канада, ще премине над нас след двадесет и четири часа и ще ни донесе дъжд, но днес ще имаме слънчев ден с облачност по-малка от две десети и никакви валежи. Вятър на повърхността движещ се от запад на югозапад със скорост между петнадесет и двадесет възела. И много слънце — заключи той ухилено. Слънцето беше изгряло за последен път преди почти пет седмици и нямаше да залезе в продължение на още толкова. Исландия се намираше толкова близо до Северния полюс, че през лятото слънцето лениво се разхождаше в кръг по ясното небе и се скриваше отчасти зад северозападния хоризонт, но никога не залязваше напълно. На човек му трябваше време, за да свикне с това.

— Време за полети — съгласи се подполковник Бил Джеферс, командир на 57-ма изтребително-прехващачна ескадрила, носеща кодовото название „Черните рицари“. По-голямата част от прехващачите F-15 „Ийгъл“, с които беше въоръжена ескадрилата, седяха под открито небе само на стотина ярда от двамата мъже. Пилотите бяха заели местата си още преди деветдесет минути и чакаха. Преди два часа ескадрилата беше получила предупреждение, че голям брой съветски самолети излитат от тактическите си бази на полуостров Кола и се отправят в неизвестна посока.