Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Да направим проверка на настроението! — каза Едуардс, докато се приближаваше към метеорологичните инструменти.

— Мразя това шибано място! — отвърнаха всички в хор.

— Да направим положителна проверка на настроението.

— Аз положително мразя това шибано място!

— Да направим отрицателна проверка на настроението.

— Не обичам това шибано място!

— Да направим кратка проверка на настроението.

— Майната му! — Всички се разсмяха. Това им беше необходимо, за да се отърсят от напрежението.

— Радвам се да видя, че всички поддържаме равновесие — отбеляза Едуардс. Ниският, кокалест офицер се радваше на голяма популярност от мига, в който беше пристигнал в базата преди два месеца. Той живееше в Ийстпойнт, щата Мейн, и беше завършил Академията на ВВС, но носеше очила и затова не можеше да лети. Ръстът му сто шестдесет и пет сантиметра, и петдесетте и пет килограма не можеха да всяват респект, но заразителната му усмивка, винаги готовият му запас от вицове и признатата му от всички способност да разбира обърканите метеорологични модели в Северния Атлантик го бяха превърнали в предпочитана компания за всекиго в Кефлавик. Всички, които го познаваха, смятаха, че някой ден той щеше да стане дяволски добър телевизионен метеоролог.

— Прието, транспортен полет пет-две-нула. Разкарай се оттам, Великан, имаме нужда от мястото — каза с уморен глас един диспечер. На няколкостотин ярда от кулата един транспортен самолет C-5A „Галакси“ започна да набира скорост по писта номер осем. Едуардс взе един бинокъл, за да наблюдава излитането. Трудно се свикваше с факта, че нещо с такива чудовищни размери можеше да лети.

— Някой да е чул нещо? — попита го Саймън.

— Не, никакви други новини след доклада на норвежците. Голяма активност на полуостров Кола. Знаеш ли, аз май избрах най-неподходящия момент да се прехвърля на работа тук. — Той се върна при уредите си, за да провери калибриран ли е цифровият барометър.

Всичко беше започнало преди шест седмици. Авиационни групи на съветските ВМФ и далекобойна авиация, базирани в половин дузина летища около Североморск, бяха провеждали почти непрестанни учения, тренирайки нападателни акции, които можеше да бъдат насочени срещу почти всекиго или всичко. Преди две седмици обаче интензивността на ученията бе намаляла. Точно в това се състоеше и заплахата: руснаците бяха обучили отлично всичките си екипажи, след което бяха започнали да извършват рутинна поддръжка на машините, за да се уверят, че всеки самолет и всеки уред работи безотказно… Какво ли правеха в момента? Дали не планираха нападение срещу Бодо в Норвегия, или пък срещу Исландия? Дали не подготвяха ново учение? Никой не можеше да отговори на тези въпроси.

Едуардс вдигна една папка и се подписа, че беше извършил дневната си проверка на инструментите в кулата. Той можеше да остави тази работа на срочнослужещите техници, но те помагаха на самолетните техници от ескадрилата и той не искаше да им създава още работа. Освен това, така имаше извинение да посети кулата и…

— Господин Саймън — каза бързо старшият срочнослужещ диспечер. — Току-що получих светкавица от „Сентри Едно“: Червена тревога. Приближават се голям брой бандити, сър. Приближават се от север-североизток. „Сентри Две“ проверява… потвърдиха. Господи! Изглежда, че бандитите са между четиридесет и петдесет, сър. — Едуардс забеляза, че диспечерът нарече приближаващите самолети „бандити“ вместо обичайното „зомбита“.

— Приближават ли се някакви приятели?

— На двадесет минути имаме един MAC C-141, сър, след него идват още осем през интервал от пет минути. Всички летят от Дувър към нас.

— Кажи им да се връщат незабавно и ги накарай да потвърдят заповедта! Летище Кефлавик се затваря за пристигащи самолети до второ нареждане. — Саймън се обърна към радиооператора си. — Предай на радистите да се свържат със SACLANT и да докладват, че сме нападнати. Аз…

Навсякъде край тях внезапно завиха сирени. В сенките на ранното утро наземните разчети започнаха да махат маркираните с червени флагчета предпазители на чакащите прехващачи. Едуардс видя как един пилот пресуши пластмасовата си чаша и затегна колана си. Наредените до всеки самолет стартерни колички започнаха да бълват черен пушек, докато генерираха енергия за запалването на самолетните двигатели.

— Кула, тук Ловец водач. Тръгваме. Разчисти пистите, момче!

Саймън пое микрофона.

— Прието, Ловец водач, пистите са ваши. План за разпръскване Алфа. Тръгвайте! Край.