Том Клэнси - Операция „Червена буря“

„Пингвин 8“, първият от противолодъчните самолети P-3C „Орион“, рулираше по писта две-две. Той беше завършил патрула си само преди пет часа и екипажът му още се опитваше да се разсъни.

— Накланя се сега — каза радарният оператор. Първата руска ракета беше почти над главите им и започваше смъртоносното си спускане. Изтребителите бяха улучили две от ракетите, но курсът и височината бяха неподходящи и повечето от техните „Спароу“ бяха пропуснали целта. „Ийгълите“ кръжаха над централна Исландия, на достатъчно голямо разстояние от базата, и всеки пилот се чудеше дали когато всичко свършеше, щеше да има база, в която да се завърне.

Едуардс се сви, когато първата ракета се приземи… или не се приземи. Ракетата въздух-земя имаше неконтактен детонатор с радарен пуск и се взриви на двадесет метра над земята. Последствията бяха ужасяващи. Тя избухна точно над международната магистрала, на двеста ярда от оперативния център. Осколките й разбиха няколко сгради, като най-много пострада зданието на пожарната команда. Едуардс се хвърли на пода, за да се предпази от шрапнелите, които пробиха дървените стени на помещението. Взривната вълна изкърти вратата заедно с пантите и въздухът се изпълни с прах. Миг по-късно експлодира някакъв камион в намиращата се на сто ярда от сградата бензиностанция. Към небето се издигна огнено кълбо, а върху околните здания се посипа горящ авиационен бензин. Електричеството беше прекъснато. Радарите, радиостанциите и лампите в залата угаснаха, а аварийният генератор не се включи. В миг на ужас Едуардс се зачуди дали първата ракета не беше имала ядрена бойна глава. Взривната вълна го беше ударила в гърдите и докато тялото му се опитваше да се адаптира към усещанията, които го бяха наранили, той внезапно почувства, че му се повдига. Той се огледа край себе си и видя ударен от откачило се осветително тяло мъж, който очевидно беше изгубил съзнание. Едуардс не знаеше дали трябваше да закопчее каишката на каската си, или не, и тази дилема му се струваше много важна в момента, въпреки че не можеше да се сети защо.

Втората ракета се взриви малко по-далеч от първата и беше последвана от останалите през интервал от няколко секунди. Едуардс не можеше да диша от праха. Струваше му се, че дробовете му ще се пръснат и той инстинктивно се хвърли към вратата, за да вдъхне свеж въздух.

Навън го посрещна силна топлинна вълна. Бензиностанцията представляваше плътна маса от пламъци, които вече бяха погълнали близката фотолаборатория и магазина на базата. Над жилищата на срочнослужещите се издигаше дим. Половин дузина самолети, които не бяха успели да излетят, никога вече нямаше да напуснат пистата. Крилете им бяха откъснати от експлозията на ракета, която се беше взривила точно над пресечната точка на пистите. Един разбит E-3A „Сентри“ бе обхванат от пламъци пред очите му. Той се обърна и видя, че контролната кула също беше повредена и всичките й прозорци липсваха. Едуардс се затича към нея без дори и да помисли да вземе джипа си.

Две минути по-късно той влезе запъхтян в залата на върха на кулата и намери всички мъртви, с разкъсани от парчетата стъкло тела. Целият под беше залян в кръв. Високоговорителите на радиоприемниците все още пращяха, но той не можа да намери работещ предавател.

— Какво, по дяволите, е това? — каза пилотът на „Ориона“. Той обърна рязко самолета си наляво и увеличи мощността. Те бяха кръжали на десет мили от Кефлавик и бяха наблюдавали дима и пламъците, издигащи се над базата им, когато под тях преминаха четири големи предмета.

— Това е… — промълви вторият пилот. — Къде…

Четирите „Лебеда“ се движеха с повече от четиридесет възела, подскачайки леко върху петфутовите вълни. Те имаха дължина около осемдесет фута и бяха широки тридесет и пет и се задвижваха от по два външни лопатни пропелера, разположени пред висок, подобен на самолетен рул, на който беше нарисувана емблемата на съветския ВМФ — червен сърп и чук върху синя ивица. Десантните лодки вече бяха твърде близо до брега и пилотът не можеше да използва оръжията си.

Пилотът гледаше смаян към четирите „Лебеда“ и всичките му съмнения се изпариха, когато едно 30-мм оръдие стреля по него. Стрелецът не улучи, пилотът рязко сви на запад.

— Тако, предай на оперативен център за противолодъчна борба, че имат посещение. Четири въоръжени кораба на въздушни възглавници от неизвестен тип, но със сигурност руски. Сигурно превозват войници.