Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Точно така… — прошепна пилотът. Сега ракетата вече не можеше да бъде спряна.

Ракетата се удари в корпуса на кораба на шест фута над ватерлинията, малко по-назад от мостика. Бойната й глава се взриви моментално, но тялото на ракетата продължи да се движи напред, разливайки сто литра гориво, които се подпалиха на най-долната товарна палуба. „Фучик“ моментално беше обвит от гъст облак черен дим. Трима парашутисти бяха отхвърлени от взривната вълна и при падането си натиснаха, без да искат, спусъците на ръчните си ракети и ги изстреляха в небето.

— Тако, „птичката“ ти се справи много добре. Имаме детонация на бойната глава. Изглежда че… — Пилотът напрегна погледа си в бинокъла, за да оцени пораженията.

— Рулят в средата! — Херов беше очаквал взривната вълна да го събори, но ракетата се беше оказала от малките, а „Юлиус Фучик“ имаше собствена маса от тридесет и пет хиляди тона. Капитанът изтича до крилото на мостика, за да оцени пораженията. Когато корабът застана на равен кил, нащърбената дупка в борда му се оказа на десет фута над вълните. Черни кълба дим излизаха от пробойната. На „Фучик“ беше избухнал пожар, но капитанът прецени, че ударът не можеше да потопи кораба му. Херов бързо издаде няколко заповеди на екипите за борба с повредите, а генералът изпрати един от своите офицери да му помага. През последните десет дни сто десантчика бяха обучени в гасене на пожари на борда. Сега щеше да им се наложи да приложат наученото на практика.

„Фучик“ излезе от облака дим със скорост двадесет възела. В борда му зееше петнадесетфутова пробойна. От нея излизаха гъсти кълба дим, но пилотът веднага разбра, че поражението не беше фатално. На горната палуба се виждаха стотици мъже, които тичаха по стълбите, водещи към трюмовете, за да се борят с огъня.

— Къде са тези изтребители? — попита пилотът. Тактическият координатор не отговори. Той превключи честотата на радиото си.

— „Пингвин 8“, тук „Кобра 1“ Имам две „птички“. Всичките ни ракети са вече изстреляни, но имаме пълен товар от двадесет-майк-майк. Мога да ви дам два захода, но след това трябва да изчезваме към Шотландия.

— Прието, водач „Кобра“. На палубата на целта забелязахме няколко готови за излитане хеликоптери. Пазете се от ръчните ракети. По мен изстреляха около двадесет от тези гадини.

— Прието, „Пингвин“. Някакви новини от Кефлавик?

— Ще трябва да си намерим нов дом за известно време.

— Прието. Добре, дръжте се настрана, ние идваме откъм слънцето, ниско над повърхността.

„Орионът“ продължи да кръжи на три мили от кораба. Пилотът му не видя изтребителите, докато те не започнаха да стрелят. Двата F-15 летяха на няколко фута един от друг, на около двадесет фута над водата, когато въртящите се 20-милиметрови оръдия на носовете им започнаха да бълват огън.

Никой на борда не ги забеляза. Миг по-късно водата около „Фучик“ закипя от неулучилите целта снаряди и главната палуба беше скрита от облак прах. Оранжев пламък се издигна към небето, когато един от руските хеликоптери се взриви. По палубата се изсипа горящ авиационен бензин и за малко не улучи генерала и капитана.

— Какво беше това? — промълви Херов.

— Американски изтребители. Приближили са се ниско над повърхността. Вероятно са изстреляли всичките си ракети, защото в противен случай досега вече щяха да са ни бомбардирали. Още не се е свършило, капитане.

Изтребителите се разделиха и минаха вляво и вдясно от кораба, който продължи да се движи в широк кръг със скорост двадесет възела. По двата F-15 не бяха изстреляни ракети и те завиха, прегрупираха се и се насочиха към носа на „Фучик“. Следващата им цел беше надстройката. Миг по-късно мостикът на товарния кораб беше надупчен на няколкостотин места. Всички прозорци бяха пръснати и по-голямата част от екипажа на мостика загина, но водонепроницаемостта на „Фучик“ не беше нарушена изобщо.

Херов огледа пораженията. Кормчията му беше разкъсан от половин дузина бронебойни снаряди, а всички останали на мостика бяха мъртви. Необходими му бяха няколко секунди, за да превъзмогне шока и да усети острата болка в собствения си стомах. Когато погледна надолу, капитанът забеляза, че якето му беше напоено с кръв.

— Ранен сте, капитане. — Единствен генералът инстинктивно се беше прикрил зад нещо солидно. Сега той огледа осемте разкъсани тела в лоцманската кабина и за сетен път се запита защо беше такъв късметлия.