Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Вече всички имаме по една такава, сър.

— Да се махаме оттук.

Сержантът запали двигателя на джипа.

— Как ще докладваме?

— Нека аз да мисля за това, става ли?

— Както кажете. — Сержантът обърна джипа и го подкара по магистралата към разрушените сателитни антени.

— Самолет от левия борд! — извика един часови. Херов вдигна бинокъла си и изруга тихо. Под двете крила на многомоторния самолет висяха предмети, които можеха да бъдат само ракети.

— Я виж кой бил тук — каза тихо пилотът на „Ориона“. — Нашият стар приятел „Доктор Лайкс“. Боен център, тук пилот, какви други кораби има в района?

— Никакви, пилот, в радиус от сто мили няма друг кораб. — Операторът току-що беше извършил пълно претърсване на хоризонта с радара за търсене над повърхността.

— Абсолютно е сигурно, че проклетите десантни лодки не са дошли от някоя подводница. — Пилотът промени курса си, така че да премине на две мили от кораба, оставяйки слънцето зад себе си. Вторият пилот разглеждаше кораба през бинокъла си. Бордовите телевизионни камери щяха да осигурят още по-голямо увеличение. От самолета забелязаха два подготвящи се за излитане хеликоптера. Някой на борда на „Фучик“ се паникьоса и изстреля ръчна ракета SA-7. Ракетата не успя да захване целта и се устреми по посока на слънцето.

— Идиот! — изръмжа Херов. Димът от двигателя на ракетата показваше, че тя дори не беше минала близо до самолета. — Сега той ще стреля по нас. Пълен напред! Кормчия, внимавай!

— Добре — каза пилотът, докато се отдалечаваше от търговския кораб. — Тако, имам цел за твоите „Харпуни“. Нещо ново от Кефлавик?

— Отрицателно, но „Сентри“ Едно предава данните в Шотландия. Забелязали са множество ракети да поразяват Кефлавик и, както изглежда, базата е затворена и не се знае дали още е под наш контрол, или не.

Пилотът изпсува тихо.

— Добре. Ще потопим този пират веднага.

Прието, пилот — отговори тактическият координатор. — Две минути преди да изстреляме проклетия… по дяволите! Имам червена светлина на десния „Харпун“. Гадината не иска да се активира.

— Опитай се да го включиш! — изръмжа пилотът. Не се получи. В бързината при подготовката на излитането изморените обслужващи екипи не бяха прикрепили добре кабела за управление на ракетата.

— Добре, имам една изправна. Готов!

— Огън!

Ракетата се откъсна от крилото и тридесет фута по-надолу включи двигателя си. По горната палуба на „Фучик“ се бяха наредили десантчици и много от тях държаха ръчни ракети земя-въздух и се надявах да успеят да улучат изстреляната по тях ракета въздух-земя.

— Тако, виж дали можеш да вдигнеш един F-15. Може би те ще успеят да потопят това бебче с двадесетмилиметровите си оръдия.

— Вече го направих. Два „Ийгъла“ са на път насам, но са зле с горивото и няма да могат да направят повече от два захода.

Пилотът вдигна бинокъла към очите си и се загледа в боядисаната в бяло ракета, която се плъзгаше над вълните. „Давай, бебче, давай…“

— Приближаваща ракета, ниско на хоризонта откъм десния борд. — „Поне имаме добри часови“, помисли си Херов. Той пресметна разстоянието до хоризонта и предположи, че скоростта на ракетата беше хиляда километра в час…

— Пълен дясно на борд! — изкрещя той. Кормчията завъртя щурвала в крайно положение и го задържа така.

— Не можете да избягате от ракета, Херов — каза тихо генералът.

— Знам това. Гледайте, приятелю.

Черният корпус на кораба се обръщаше рязко надясно. При това движение „Фучик“ се наклони в противоположната посока по същия начин, по който лека кола излиза от завой на равен път, като по този начин изкуствено вдигна ватерлинията на уязвимия десен борд.

Някои от офицерите на палубата започнаха да изстрелват сигнални ракети с надеждата да отклонят ракетата, но нейният микропроцесорен мозък виждаше единствено огромната точка, която заемаше центъра на търсещата й радарна глава. Ракетата забеляза, че целта й променя курса си и веднага коригира и своя. На половин миля от целта „Харпунът“ се издигна рязко нагоре от височина десет фута до програмираната за изпълнението на смъртоносния удар височина. Войниците на „Фучик“ мигновено изстреляха една дузина ракети по него. Три от тях захванаха пламъците от ракетния двигател, но не успяха да завият достатъчно бързо и подминаха целта си. „Харпунът“ се наклони и се стрелна надолу.