Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Трябва да закарам кораба до пристанището. Идете на кърмата и кажете на първия офицер да продължи операцията по спускането. Вие, другарю генерал, ще ръководите погасяването на пожарите. Трябва да закараме кораба в пристанището.

— Ще ви изпратя помощ. — Генералът се изнесе на бегом през вратата, а Херов тръгна към щурвала.

— Спри тук! — извика Едуардс.

— Сега пък какво има, лейтенант? — попита сержантът, докато спираше джипа до паркинга на BOQ.

— Ще вземем моята кола. Този джип е твърде подозрителен. — Лейтенантът скочи на земята и извади ключовете от колата си. Морските пехотинци се спогледаха безмълвно, преди да се затичат след него. Колата му беше едно десетгодишно волво, което Едуардс беше купил от заминаващ си офицер преди няколко месеца. Автомобилът беше изкарал доста време в движение по неасфалтираните исландски пътища и това си личеше.

— Хайде, качвайте се!

— Сър, какво точно правим, по дяволите?

— Виж, сержант, ние трябва да напуснем района. Ами ако Иван има хеликоптери? На какво мислиш, че прилича един джип от въздуха?

— А, добре. — Сержантът кимна. — Но какво ще правим после, сър?

— Ще се придвижим поне до Хафнафьордур, ще се отървем от колата и ще се скрием някъде извън населените места. Когато стигнем до някое безопасно място, ще се свържем с нашите по радиото. Това на гърба ми е спътников радиопредавател. Трябва да съобщим във Вашингтон какво става тук. Това означава, че трябва да видим с какво е дошъл Иван. Нашите ще се опитат поне да си върнат тази скала. Мисията ни, сержант, е да оцелеем, да докладваме и може би да улесним нашите войски при завръщането им. — Едуардс не беше мислил по този въпрос, преди да изрече всичко това. Дали щяха да се опитат да си върнат Исландия? Какво ли още ставаше в шибания свят? Имаше ли смисъл във всичко това? Той реши, че не е необходимо да има смисъл. „Всяко нещо с времето си“, помисли си лейтенантът. На него хич не му се искаше да бъде пленник на руснаците, а ако успееха да предадат някаква информация, своите може би щяха да се реваншират за случилото се тази сутрин в Кефлавик.

Едуардс запали двигателя и подкара автомобила на изток по магистрала 41. Къде можеше да се отърве от колата? В Хафнафьордур имаше търговски център… и единственото в Исландия заведение на „Кентъки фрайд чикън“. Какво по-добро място от това? Младият лейтенант се усмихна неволно. Те бяха живи и имаха най-опасното оръжие, познато на човека — радиостанция. Едуардс реши, че ще се справя с проблемите според обстановката. Мисията му беше да оцелее и да докладва. Когато направеше това, някой друг можеше да му каже какво да прави по-нататък. „Всяко нещо с времето си“, повтори си той наум и се помоли някой да има представа какво точно ставаше.

— Изглежда, че са овладели огъня — коментира кисело вторият пилот.

— Да, как ли са успели? Мамка му, тази лодка трябваше да избухне като… но не стана така. — Пред очите им четирите десантни кораба натовариха втора група войници. Пилотът не се беше сетил да каже на двата изтребителя, които вече бяха отлетели към Шотландия, да стрелят по тях вместо по огромния черен корпус. „Ама че шибан офицер съм“, помисли си той. „Пингвин 8“ носеше осемдесет хидроакустични буя, четири торпеда Mk-46 за противолодъчна борба и няколко други високотехнологични оръжия, но нито едно от тях не беше подходящо за поразяване на обикновена голяма цел, каквато беше търговският кораб. Освен ако не искаше да се направи на камикадзе… Пилотът поклати глава.

— Ако искаш да се насочим към Шотландия, остава ни гориво за още тридесет минути — посъветва го бордовият инженер.

— Добре, но нека преди това да хвърлим още един поглед над Кефлавик. Изкачвам се на шест хиляди. Там трябва да бъдем извън обсега на зенитните ракети.

След две минути самолетът се намираше над сушата. Един „Лебед“ приближаваше станцията на SOSUS и SIGINT, намираща се срещу Хафнир. Пилотът не знаеше много за дейността на SIGINT, но океанската система за хидролокаторно наблюдение SOSUS беше основното средство за откриване на цели за самолети като неговия. Тази станция покриваше района между Гренландия и Исландия и между Исландия и Фарьорските острови. Основната бариера, която държеше руските подводници далеч от търговските морски пътища, щеше да бъде премахната. Страхотно.

Минута по-късно „Орионът“ летеше над Кефлавик. Седем или осем самолета не бяха успели да излетят и горяха на пистата. Пилотът разгледа пистите през бинокъла си и с ужас установи, че са напълно здрави.