Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Тако, имаш ли връзка с някой „Сентри“?

— Можеш да говориш с един още сега, пилот. Държа „Сентри Две“ на линия.

— „Сентри Две“, тук „Пингвин 8“, чувате ли ме, край?

— Прието, „Пингвин 8“, говори старшият диспечер. Виждам, че се намирате над Кефлавик. Какво е положението там?

— Преброих осем „птички“ на земята, всичките в пламъци. Ракетите не са, повтарям, не са, повредили пистите.

— Сигурен ли сте, „Осми“?

— Положително. Забелязвам големи поражения от взривните вълни, но по земята няма дупки. Резервоарите за гориво на базата изглеждат здрави и по всичко личи, че депото за гориво при Хакотстангер не е било улучено. Оставили сме на нашите руски приятели целия си запас гориво и непокътнато летище. Базата… да видим. Кулата не е срутена. Около въздушния оперативен център се виждат много дим и пламъци… базата изглежда е пострадала доста, но пистите със сигурност са здрави. Край.

— Какво стана с кораба, по който стреляхте?

— Един точен изстрел. Лично видях как ракетата се заби в корпуса, а два от вашите F-15 го понадупчиха още малко, но това не беше достатъчно. Вероятно ще успее да стигне до пристанището на Рейкявик или Хафнафьордур, където ще разтовари. Корабът има водоизместимост четиридесет хиляди тона и сигурно носи доста голям товар. Вероятно ще успее да се добере до пристанището за два-три часа, освен ако не намерим някой, който да го потопи преди това.

— Не разчитайте на това. Как сте с горивото?

— Трябва да тръгваме за Сторноуей веднага. Фотографите ми заснеха района и онзи кораб. Това е всичко, което можем да направим.

— Добре, „Пингвин 8“, намерете си място за кацане. Ние също ще изчезваме след няколко минути. Успех. Край.

Едуардс паркира колата на паркинга на търговския център. По време на пътуването си бяха забелязали, че пукотевицата в намиращия се само на десет мили Кефлавик беше събудила жителите на Хафнафьордур и сега някои от тях стояха навън и гледаха на запад към базата, чудейки се какво ли ставаше. „Също като нас“, помисли си лейтенантът. За тяхно щастие, руснаците изглежда все още не бяха достигнали до този град. Той заключи колата и инстинктивно прибра ключовете в джоба си.

— А сега накъде, лейтенант? — попита го сержант Смит.

— Нека да си изясним някои неща, сержант. Вие сте човекът с опит. Ако имате някакви идеи, искам да ги чуя. Ясен ли съм?

— Ами, сър, бих казал, че според мен трябва да вървим право на изток известно време, за да се отдалечим от главните пътища и да ви намерим място, където да можете да си поиграете с шибания предавател. И при това трябва да побързаме.

Едуардс се огледа. По съседните улици все още нямаше хора. Сержантът беше прав те трябваше да напуснат града, преди да бъдат забелязани от някой, който по-късно можеше да се сети, че ги е видял. Той кимна и сержантът даде знак на един редник да мине начело на групата. Те свалиха каските си и преметнаха автоматите си така, че да изглеждат възможно най-безобидни, въпреки че всеки един от тях беше сигурен, че иззад завесите на прозорците ги наблюдаваха стотина чифта очи. „Какъв начин за започване на война“, помисли си Едуардс.

— Пожарите са потушени! — обяви генерал Андреев. — Голяма част от екипировката ни е повредена, най-вече от водата, но пожарите са потушени! — Изражението му се промени, когато видя Херов.

Капитанът беше блед като смъртник. Един армейски лекар беше превързал раната му, но вероятно имаше и вътрешен кръвоизлив. Капитанът полагаше огромни усилия да се задържи на крака до масата с навигационните карти.

— Дясно на борд до нула-нула-три.

Сега щурвалът беше поет от един младши офицер.

— Дясно на борд до нула-нула-три, другарю капитан.

— Трябва да полегнете, капитане — каза тихо Андреев.

— Първо трябва да закарам кораба си в пристанището!

„Фучик“ се движеше почти право на север. Западният вятър и вълните му идваха странично и в пробойната влизаше вода. Предишният оптимизъм на Херов се изпаряваше. Взривът на ракетата беше разкъсал няколко шева в ниската част на корпуса и сега през тях влизаше вода, която заливаше долната товарна палуба, въпреки че засега помпите успяваха да я изпомпят. На борда все още имаше двадесет хиляди тона товар, който трябваше да бъде доставен.

— Капитане, трябва да бъдете прегледан от лекар — настоя Андреев.

— След като акостираме. Ще се оставя да бъда прегледан едва когато повреденият борд мине откъм подветрената страна. Кажете на хората си да внимават. Още една успешна атака може да ни довърши. Кажете им също, че се справиха отлично. За мен ще бъде удоволствие да плавам с тях отново.