Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Сега обаче капитанът имаше по-важна работа. Той беше проучил картите на пристанището, но никога преди не беше влизал в него. На кораба нямаше лоцман. Нямаше да ги очакват влекачи, а малките влекачи на баржите, които се намираха в трюмовете му, бяха безполезни при навлизането в доковете.

Хеликоптерът завърши първия си курс и започна да кръжи над „Юлиус Фучик“. Истинско чудо беше, че изобщо можеше да лети след бръснещия полет на американските изтребители, които бяха разбили намиращия се до него втори хеликоптер. Механиците бяха успели да потушат бързо огъня и да покрият здравия вертолет с водна завеса. Наложи се да се оправят някои малки повреди и в корпуса бяха открити цяла дузина дупки, но сега машината беше във въздуха, увиснала над надстройката, докато бавно и тромаво захождаше за приземяване в образувания от витлата й въздушен вихър.

— Как се чувствате, капитане? — поинтересува се генералът.

— Как ви изглеждам? — Херов изкриви устни в смела усмивка, но генералът знаеше, че капитанът се преструва. На Андреев му се искаше да вдигне капитана и да го занесе до операционната маса, но кой тогава щеше да направлява кораба в пристанището? Капитан Херов умираше пред очите му. Лекарят беше показал това достатъчно ясно. Плазмата и превръзките не можеха да спрат вътрешния кръвоизлив. — Дали вашите хора са обезопасили целите си?

— Докладваха ми за единични престрелки в базата, но скоро положението ще бъде изцяло под наш контрол. Първата група при главния кей докладва, че там е чисто. Няма да имаме проблеми, капитане, а вие трябва да си починете малко.

Херов поклати глава като в унес.

— И на това ще му дойде времето. Остават ни още петнадесет километра. Ние се движим доста бързо, като се има предвид състоянието на кораба. Американците може би ще изпратят още някой самолет срещу нас. Трябва да стигнем до доковете и да разтоварим екипировката ви най-късно до обяд. Изгубих твърде много от моряците си и не мога да си позволя да опозоря паметта им, като не докарам мисията си до край.

— Трябва да докладваме за това — каза тихо Едуардс. Той свали раницата си и я отвори. Той беше виждал други офицери да проверяват такива радиостанции, а сега забеляза, че на гърба радиостанцията имаше залепен лист с инструкции за работа. Шестте парчета на антената влязоха лесно в пистолетната дръжка. След това лейтенантът пъхна жака на слушалките в гнездото му и включи апарата.

Според инструкциите Едуардс трябваше да насочи наподобяващата цвете антена към спътник, който се намираше на меридиан 30°, но той не разполагаше с компас и следователно не можеше да определи посоката. Смит разгъна една карта и избра намираща се в съответната посока отправна точка. Едуардс насочи антената към обекта от картата и я раздвижи леко встрани, докато не чу писукането на носещата честота на комуникационния спътник.

— Добре. — Лейтенантът завъртя копчето за честотите към една предварително програмирана позиция и натисна превключвателя „Предаване“.

— Ако някой в тази мрежа ме чува, аз съм Майк Едуардс, първи лейтенант от американските военновъздушни сили и предавам от Исландия. Моля, потвърдете предаването. Край. — Нищо не се случи. Едуардс прочете отново инструкциите, за да се увери, че не е сбъркал нещо, след което предаде същото съобщение още три пъти.

— Предаващият по тази мрежа, моля да се идентифицирате. Край — отговори му най-после един глас.

— Едуардс, Майкъл Д., първи лейтенант, американски ВВС, сериен номер 328-61-4030. Аз съм метеорологичният офицер на 57-ма изтребително-прехващачна ескадрила в Кефлавик. С кого говоря? Край.

— Ако не знаеш това, приятел, ти не можеш да използваш тази мрежа. Разкарай се от честотата, защото ни трябва за официалния трафик — отговори ядосано гласът. Едуардс се втренчи с мълчалива ярост в радиопредавателя и след няколко минути избухна.

— Слушай, бе, задник! Човекът, който знае как да работи с тази радиостанция, е мъртъв и аз съм единственият, с когото можеш да разговаряш сега. Базата в Кефлавик беше нападната преди седем часа от руски въздушни и сухопътни части. Целият район гъмжи от лоши момчета, в момента в пристанище Хафнафьордур навлиза руски кораб, а ти се опитваш да ми играеш шибани игрички на думи! Хайде да престанем с глупостите, мистър. Край!

— Прието. Останете в ефир. Трябва да проверим самоличността ви. — В гласа не се чувстваше и най-слаба нотка на съжаление.