Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Военновъздушна база Кефлавик е под наш контрол, другарю генерал! — заяви той.

— Как мина операцията?

— Трудно. В американската отбрана липсваше координация — една от ракетите е улучила командния им център — но те не се предадоха лесно. Имаме деветнадесет убити и четиридесет и трима ранени. Вече успяхме да преброим повечето морски пехотинци и охраната, но все, още правим преброяване на останалите пленници.

— Колко въоръжени войници са се измъкнали?

— Нямаме информация за такива. Разбира се, още е рано да бъдем сигурни в това, но някои вероятно са загинали в пламъците. — Полковникът посочи към развалините на базата. — Как е корабът? Чух, че е бил улучен от ракета.

— И беше обстрелван от американски изтребители. Сега се намира на доковете и екипировката се разтоварва. Можем ли да използваме това летище? Аз…

— В момента ми докладват точно за това. — Радистът на полковника му подаде слушалката на радиотелефона. Полковникът говори около една минута. С втората вълна беше дошъл и петчленен екип от специалисти от ВВС, който сега оценяваше състоянието на базата.

— Другарю генерал, радарните и съобщителните системи на базата са унищожени. Пистите са покрити с отломки и ще ни бъдат необходими няколко часа, за да ги разчистим. Тръбопроводът за гориво е пробит на две места, но за наше щастие не се е запалил. Временно ще се наложи да използваме за зареждане камионите на летището, които са останали непокътнати при атаката. Специалистите препоръчват въздушният товар да бъде свален на летище Рейкявик. Обезопасен ли е районът там?

— Да, и летището е използваемо. Ще можем ли да получим някаква информация от американските самолети?

— За съжаление не, другарю генерал. Самолетите са били силно повредени при ракетната атака. Онези, които не са изгорели, са били подпалени от екипажите им. Както вече казах, те се биха докрай.

— Много добре. Ще ви изпратя остатъка от двата ви батальона заедно с екипировката веднага щом организираме нещата тук. Засега имам нужда от трети батальон при доковете. Установете периметъра си. Започнете с почистването веднага. Тази писта трябва да бъде подготвена за нормална работа във възможно най-кратък срок. Подгответе пленниците за преместване. Довечера ще ги махнем оттук. Дотогава следва да се държите добре с тях. — Заповедите му за последното бяха категорични. Военнопленниците бяха ценен актив.

— Слушам, другарю генерал. Ще ви помоля да ми изпратите и няколко инженери, за да поправят тръбопровода за гориво.

— Добра работа свършихте, Николай Генадиевич!

Генералът изтича обратно към хеликоптера си. Само деветнадесет жертви. Той беше очаквал доста по-голяма бройка. Разрушаването на командния център на морската пехота им беше дошло като манна небесна. Когато вертолетът му се завърна на доковете, екипировката вече потегляше към местоназначението си. Баржите на кораба имаха в корпусите си товарни врати, което позволяваше на машините да излизат направо на сушата. Единиците вече бяха подредени на дока и пространството около него. Щабните офицери на Андреев бяха поели ръководството на операцията. Дотук операция „Полярна слава“ беше напълно успешна.

Хеликоптерът кацна и презареди резервоарите си по пуснат през борда на кораба маркуч. Генералът отиде при оперативния си офицер.

— Летище Рейкявик е под наш контрол, другарю генерал, и резервоарите му са напълно здрави. Там ли искате да кацне въздушният товар?

Генералът обмисли това. Летище Рейкявик беше малко, но на него не му се искаше да чака по-голямото Кефлавик да бъде разчистено за пристигането на подкрепленията му.

— Да. Пратете паролата до щабквартирата. Искам прехвърлянето на подкрепленията да започне веднага.

— Танкове. — Бинокълът беше у Гарсия. — Много са и всичките имат червени звезди на куполите. Отправят се на запад по магистрала 41. Това вече трябва да го убеди, сър.

Едуардс взе бинокъла и успя да види танковете, но не и звездите.

— Какви са? Не ми приличат на истински танкове.

Сега беше ред на Смит.

— Това са БМП, може би БМД, и представляват щурмови машини на пехотата, нещо като нашия „Амтрак“. Побират отделение войници и са въоръжени със 73-милиметрови оръдия. Няма съмнение, че са руски, лейтенант. Преброих единадесет от тях и около двадесет камиона, пълни с войници.

Едуардс сглоби радиостанцията за пореден път. Гарсия се оказа прав. Информацията наистина заинтересува събеседника му от другата страна на линията.