Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Ако бяха се придържали към плана, Маккафърти можеше да направи някои поразии на съветския флот, но някой се беше паникьосал от новото дислоциране на съветските атомни ракетни подводници и доколкото Дани можеше да прецени, резултатът беше, че никой не беше постигнал нищо. Съветските подводници, които бяха излезли накуп от фиорда Кола не бяха тръгнали на юг към Норвежко море, както се беше предполагало. Далекобойният му хидролокатор отчиташе възможни шумове от подводници далеч на север от „Чикаго“, които се отправяха на запад, преди да заглъхнат. „Значи Иван изпраща подводните си лодки към Датския проток? — помисли си той. — Това ще му струва скъпо, когато пресече линията на SOSUS между Исландия и Гренландия.“

„Чикаго“ се движеше на дълбочина петстотин фута малко по на север от 69° паралел, на около сто мили от скалистия бряг на Норвегия. Всички дизелови подводници на норвежците бяха пред него и охраняваха бреговата ивица на страната си. Маккафърти разбираше това, което не му пречеше да не го харесва.

Досега нищо не вървеше както трябва и Дани се тревожеше. Това можеше да се очаква и той беше в състояние да потисне тревогата си, като се опре на обучението си. Той познаваше възможностите на своята подводница и имаше доста добра представа за възможностите на руските лодки. „Чикаго“ беше по-добра в техническо отношение, но някой руснак винаги можеше да извади късмет. В крайна сметка това беше война, а не учение. Сега трябваше да се действа в различна среда, която не подлежеше на управление от заповеди и устави. Грешките не се наказваха с устна критика от страна на командира на ескадрилата, а, както изглеждаше, късметът засега беше на противниковата страна.

Маккафърти огледа хората си. Той беше сигурен, че и през техните глави преминаваха същите мисли, но всички те зависеха от него. Екипажът на подводницата представляваше физическите разклонения на собствения му мозък. Той беше управляващото звено на тялото, наречено „Чикаго“, и едва сега осъзнаваше огромната отговорност, която лежеше на плещите му. Ако той направеше грешка, целият му екипаж щеше да загине. Той също щеше да загине с тях със съзнанието, че не е оправдал доверието им.

„Не можеш да мислиш по този начин — каза си мислено капитанът. — Не можеш да оставиш тези мисли да те ядат отвътре. По-добре ще бъде да попаднеш в бой, където ще трябва да ограничиш мисленето си само до най-важното.“ Той погледна часовника. Добре.

— Изкачете се на перископна дълбочина — нареди Маккафърти. — Време е да проверим за нови заповеди и ще използваме времето, за да извършим ESM претърсване и да се ориентираме в обстановката.

Процедурата изобщо не беше проста. Подводницата се издигна бавно и предпазливо, обръщайки се на всички страни, за да може операторът на хидролокатора да се увери, че край нея няма други плавателни съдове.

— Вдигнете ESM.

Един електротехник натисна бутона за издигане на мачтата с широковълновия приемник. На таблото веднага се появиха различни точки.

— Отчитаме множество електронни източници, сър. Три търсещи радара в J-обхвата и много други излъчвания. Множество излъчвания в UHF и VHF обхватите. Записваме ги.

„Това е логично — помисли си Маккафърти. — Въпреки това, наоколо едва ли има някого.“

— Вдигнете перископа.

Капитанът насочи лещите на перископа нагоре, за да провери дали в небето няма самолети, и направи бърз оборот по хоризонта. Той забеляза нещо странно и трябваше да завърти лещите надолу, за да разбере какво е то.

На по-малко от двеста ярда от „Чикаго“ имаше зелена маркираща димка. Маккафърти изтръпна и бързо завъртя инструмента обратно. От мъглата излизаше един многомоторен самолет и се насочваше право срещу подводницата! Капитанът завъртя колелото на перископа и го прибра.

— Потапяне! Пълен напред! Дълбочина осемстотин фута! — „Откъде, по дяволите, се беше появил самолетът?“

Двигателите на „Чикаго“ бяха включени незабавно. Поредица от команди накара кормчиите да завъртят контролните си клапани докрай.

— Торпедо във водата откъм десния борд! — изкрещя един от операторите на хидролокатора.

Маккафърти реагира моментално.

— Пълен ляво на борд!

— Слушам, пълен ляво на борд! — Скоростта достигна десет възела и се покачваше бързо.

— Пеленг на торпедото едно-седем-пет относителен. Търсещата глава е включена. Все още не ни е захванало.

— Изстреляйте един шумов генератор.

На седемдесет фута зад командния център беше изстреляна една кутия, която веднага започна да генерира най-различни шумове, за да привлече торпедото.