Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Добре, Едуардс, кой още е с теб?

Лейтенантът изреди имената на морските пехотинци.

— Измъкнахме се, преди руснаците да завладеят базата.

— Къде се намирате в момента?

— На кота 152, на четири километра източно от Хафнафьордур. Виждаме руски машини, които се отправят на запад към Кефлавик, и няколко камиона — не мога да определя вида им — пътуват на североизток към Рейкявик по магистрала 41. Вижте, момчета, ако можете да ни пратите два „Аардварка“, може би ще успеем да потопим този кораб, преди да разтовари — каза лейтенантът.

— Страхувам се, че точно сега „Аардварките“ ни са малко заети, приятел. В случай, че още никой не ви е казал, в Германия избухна война. Третата световна война започна преди десет часа. Опитваме се да прекараме една разузнавателна „птичка“ над вас, но това ще отнеме време. Никой още не е решил какво да правим с вас. Засега ще трябва да се оправяте сами.

— Без майтап — каза Едуардс, докато гледаше към хората си.

— Добре, Едуардс. Използвай мозъка си, избягвай контакт с врага. Ако съм разбрал правилно, вие сте единствените ни приятели там в момента. Логично е да продължите да докладвате. Наблюдавайте и ни уведомявайте за всичко. Не хабете батериите си. Карайте я умната, момчета. Ще ви изпратим помощ, но може да мине малко време. Вие само стойте там. Можете да ни чуете на всеки кръгъл час. Имате ли точен часовник? — „Междувременно — помисли си свързочникът, — ние ще се опитаме да разберем дали си наистина онзи, за когото се представяш, и дали в тила ти не е допряно дулото на руски пистолет.“

— Прието. Часовникът ми е настроен на Гринуичко време. Ще се ослушваме. Край.

— Още танкове — каза Смит. — Ле-ле, ама тоя кораб наистина е много голям!

Генералът не можеше да повярва колко гладко преминаваше операцията. Когато беше видял американската ракета да се насочва към кораба, той беше решил, че мисията е провалена. Една трета от машините му вече бяха разтоварени от кораба и пътуваха към местоназначението си. Сега трябваше да дойде и останалата част от дивизията му. След това идваше ред и на доставката на още хеликоптери. За момента той беше длъжен да предположи, че стоте хиляди исландци бяха враждебно настроени към него и бойците му. Няколко местни смелчаци бяха застанали в другия край на пристанището и наблюдаваха разтоварването. Андреев вече беше изпратил едно отделение да ги разкара оттам. Колко души се обаждаха по телефона? Здрава ли беше предавателната станция за спътникови телефонни връзки? Можеше ли някой да се обади в Съединените щати и да съобщи какво става в Исландия? Имаше толкова много неща, за които Андреев трябваше да мисли.

— Другарю генерал, транспортът е на път. Първият самолет е излетял преди десет минути с ескорт от изтребители. Би трябвало да пристигнат след четири часа — докладва комуникационният му офицер.

— Четири часа. — Генералът погледна от мостика към ясносиньото небе. Колко време щеше да бъде необходимо на американците, за да реагират, изпращайки срещу него ескадрила изтребители бомбардировачи? Той посочи към оперативния си офицер. — На кея има твърде много превозни средства. Веднага щом съберете група с размерите на взвод, следва да го придвижите към целта му. Нямаме време да формираме цели роти. Какво става с летище Рейкявик?

— Поставили сме там една пехотна рота, а още една ще бъде в района след двадесет минути. Не ни беше оказана съпротива. Цивилните диспечери и служителите от поддръжката на летището са поставени под охрана. Патрулите по улиците на Рейкявик докладват, че по улиците няма много хора. От нашето посолство съобщават, че в предаване по радиото правителството е помолило жителите да останат по домовете си и повечето от тях изглежда са направили точно така.

— Наредете на патрула да завземе главната телефонна централа. Не закачайте радио и телевизионните станции, но завземете телефонната централа! — Той се обърна и видя, че отделението десантчици беше стигнало до насъбралата се в другия край на пристанището тълпа. Генералът прецени, че там има около тридесет души. Осемте войника слязоха от камиона си с готови за стрелба автомати и бързо се приближиха към цивилните. Някакъв мъж излезе напред, като ръкомахаше оживено, и беше застрелян моментално. Останалите граждани се разбягаха. Генералът изпсува гневно.

— Намерете глупака, който направи това!

Маккафърти се върна в командния център след кратко посещение на личната си тоалетна. Кафето не позволяваше на човек да заспи, донякъде чрез кофеина в него, донякъде чрез неудобството от винаги пълния мехур. Положението вече започваше да се влошава. Геният, който беше решил да нареди на американските подводници да се изтеглят от Баренцово море с надеждата да бъде избягнат международен инцидент, беше направил услуга на руснаците, като им беше разчистил пътя. „Точно навреме за началото на войната“, помисли си ядно капитанът, забравил, че идеята за изтеглянето доскоро не му се беше струвала чак толкова лоша.