Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— По дяволите, това нещо работи на батерии. Да не искаш да ги изтощя, докато вие там отваряте няколко папки?

В слушалките се чу нов глас.

— Едуардс, говори старшият офицер на смяната. Излезте от ефира. Възможно е да бъдете засечени от врага. Ще ви проверим и ще се включим отново след три-нула минути от този момент. Разбрахте ли ме? Край.

Това вече беше съвсем друго. Лейтенантът погледна часовника си.

— Прието. Ще бъдем в ефир след три-нула минути. Край. — Едуардс изключи предавателя. — Да тръгваме. Не знаех, че разговорите по това нещо могат да бъдат засечени. — Добрата новина беше, че разговорът бе траял по-малко от две минути и групата вече се местеше.

— Сержант, да се насочим към кота 152. Оттам би трябвало да имаме добра видимост, а и по пътя има вода.

— Водата е гореща, сър, и е с голяма концентрация на сяра. За нищо на света не бих пил от тези лайна, ако разбирате какво искам да ви кажа.

— Както искате. — Едуардс закрачи бързо напред. В детството му се беше наложило да се обади, за да съобщи за възникнал пожар. Тогава му бяха повярвали. Защо да не му повярват и сега?

Херов знаеше, че щеше да завърши работата, която американците бяха започнали. Да вкара кораба си в пристанището със скорост от осемнадесет възела беше нещо повече от безумие. Дъното на океана беше скалисто, а не тинесто и ако килът се удареше в него, сигурно щеше да бъде разпорен по цялата си дължина. Но страхът от второ въздушно нападение беше по-голям, а и той беше сигурен, че срещу него вече са изпратени натъпкани с бомби и ракети американски изтребители, които щяха да му попречат да завърши успешно най-важната мисия в живота си.

— В средата! — извика той.

— Рулят в средата — повтори заповедта кормчията.

Само преди няколко минути капитанът беше научил, че първият му офицер е починал от получените рани по време на първото прелитане на американските самолети. Най-добрият му кормчия беше загинал пред очите му, заедно с много от опитните му моряци. Сега на кораба не беше останал нито един човек, който можеше да определи бреговите особености, необходими за положителното определяне на местоположението. Но кеят беше пред него и той щеше да се довери на окото си на стар моряк.

— Намали скоростта наполовина — заповяда Херов. Кормчията незабавно предаде по телеграфа заповедта към машинното отделение.

— Пълен дясно на борд. — Капитанът наблюдаваше как носът на кораба му бавно зави надясно. Той стоеше изправен в средата на мостика и внимателно преценяваше разстоянието до кея. На борда нямаше хора, обучени да се справят с швартовите въжета, и той се зачуди дали войниците щяха да се справят с тази задача.

Корабът се удари в дъното. Херов беше отхвърлен назад и изруга от болка и ярост. Не беше преценил добре подхода си. „Фучик“ се разтърси, докато се плъзгаше по скалистото дъно. Херов нямаше време да прави справки с картата. Когато започнеше отливът, силните течения в пристанището щяха да превърнат акостирането в невъзможен кошмар.

— Обратен рул. — Минута по-късно корабът отново беше на вода. Капитанът не обърна внимание на алармените звънци, които предупреждаваха за пробойни. Корпусът беше пробит или пропуканите шевове бяха поддали още повече. Това вече нямаше значение, защото доковете бяха само на хиляда метра от „Фучик“. — В средата. Стоп машини.

Корабът се движеше твърде бързо и не можеше да спре веднага. Войниците на дока забелязаха това и бавно започнаха да се отдръпват назад, защото се страхуваха, че съоръжението може да поддаде при сблъсък с огромния товарен кораб. Херов изръмжа от удоволствие. Толкова за швартовчиците. Осемстотин метра.

— Пълен назад.

Шестстотин метра. Целият кораб се разтрепери, когато двигателите започнаха да се опитват да забавят движението му. „Фучик“ се насочи към пристана под ъгъл тридесет градуса и със скорост осем възела. Херов се приближи до микрофона за машинното отделение.

— По моя заповед ще угасите двигателите, ще издърпате ръчката на ръчната противопожарна система и ще евакуирате машинното.

— Какво правите? — попита го генералът.

— Не можем да извършим швартоване към кея — отвърна Херов. — Вашите войници не умеят да си служат с въжетата, а повечето от моряците ми са мъртви. — Водата при пристана, който капитанът беше избрал, беше точно с половин метър по-плитка от газенето на кораба му. Той се върна при микрофона.

— Сега, другари!

В машинното отделение главният инженер издаде необходимите заповеди. Главният машинист изключи дизеловите двигатели и изтича по аварийната стълба. Инженерът издърпа ръчката на противопожарната система и последва машиниста, като преди това се огледа, за да се увери, че всички са напуснали помещението.