Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Морис отпи от кока-колата си. Следобедът беше горещ, а той предпочиташе да си пие кофеина студен.

— Получаваме сигнал от „Талбот“, сър — докладва младшият дежурен по кораб.

Морис стана и се приближи до дясното крило на мостика с бинокъл в ръка. Той се гордееше със способността си да чете морзовия код със същата бързина, с която го правеха радистите му:

ДОКЛАД ИСЛАНДИЯ НАПАДНАТА И НЕУТРАЛИЗИРАНА ОТ СЪВЕТСКИ СИЛИ X ОЧАКВАЙТЕ ПО-СЕРИОЗНИ ЗАПЛАХИ ПО ВЪЗДУХ И ПОД ВОДА X

— Още добри новини, а, капитане? — коментира дежурният по кораб.

— А-ха.

— Как ли са го направили? — питаше се на висок глас Чип.

— Как са го направили, вече няма никакво значение — отговори Толанд. — Трябва да кажем на шефа. — Той се обади набързо по телефона и излезе.

Боб едва не се загуби. „Нимиц“ имаше повече от две хиляди отделения. Адмиралът живееше само в едно от тях, а Толанд беше ходил там само веднъж. Пред вратата стоеше на пост един морски пехотинец. Командирът на самолетоносача, капитан Свенсон, го беше изпреварил.

— Сър, получи се светкавица, че Съветите са нападнали и неутрализирали Исландия. Възможно е да са разположили свои войски на исландска територия.

— Имат ли самолети там? — попита веднага Свенсон.

— Не знаем. Нашите се опитват да пуснат разузнавателна „птичка“, вероятно британска, която да огледа района, но няма да получим информация поне шест часа. Последният приятелски спътник е минал оттам преди два часа, а следващият ще мине оттам след още девет часа.

— Добре, дайте наличната информация — заповяда адмиралът.

Толанд изложи набързо оскъдните данни от телеграмата от Норфолк.

— От това, което ни е известно, планът им е бил доста елементарен, но изглежда е свършил работа.

— Никой не е казвал, че Иван е тъп — изкоментира намръщено Свенсон. — Какви са заповедите ни?

— Засега никакви.

— Колко войници има в Исландия? — поинтересува се адмиралът.

— Нямаме информация за това, сър. Екипажът на P-3 е видял десантните лодки да правят два курса. При сто души на курс, това означава, че там е стоварен най-малко един батальон, а вероятно дори и цял полк. Корабът е бил достатъчно голям, за да пренесе екипировката на цяла бригада, че и отгоре. В книгите на Горков е записано, че този вид кораби са изключително подходящи за десантни операции.

— Твърде много са за една MAU, сър — каза Свенсон. Една амфибийна единица на морската пехота (MAU) се състоеше от един подсилен батальон морски пехотинци.

— С три самолетоносача зад тях? — изсумтя адмирал Бейкър, след което се замисли малко по-дълбоко. — Може и да си прав. Как ще се отрази това на въздушната заплаха срещу нас?

— Исландия разполага с една ескадрила F-15 и два AWACS. Това за нас е много повече от достатъчна защита, но вече не можем да разчитаме на нея. Без нея губим ранното предупреждение при нападения, предимството при изтощаването на противника, както и способностите си за следене на развоя на атаките. — На Свенсон това изобщо не му харесваше. — Би трябвало да се справим сами с техните Ту-22 „Бекфайър“, но щеше да ни бъде много по-лесно, ако можехме да разчитаме на изтребителите от базата.

Бейкър отпи от кафето си.

— Заповедите ни не са променени.

— Какво друго става по света? — попита Свенсон.

— Норвегия е ударена жестоко, но все още не сме получили подробности. Същото е положението и в Германия. Говори се, че нашите ВВС са нанесли тежък удар върху Съветите, но и за това нямаме подробности. Все още е твърде рано да се правят реални разузнавателни оценки на ситуацията.

— Ако Иван успее да завладее Норвегия и напълно да неутрализира Исландия, въздушната заплаха срещу нашата бойна група ще нарасне най-малко двойно — каза Свенсон. — Трябва да поговоря с командирите на авиогрупата ми.

Капитанът си тръгна. Адмирал Бейкър не каза нищо в продължение на няколко минути. Толанд все още не беше освободен и трябваше да изчака.

— Значи те току-що са нападнали Кефлавик?

— Тъй вярно, сър.

— Разбери каквото можеш и ми докладвай.

— Слушам, сър. — Докато се връщаше в отделението на разузнаването, Толанд си мислеше за това, което беше казал на жена си, преди да отпътува: „Самолетоносачът е най-добре защитеният кораб във флотата.“ Но капитанът му беше разтревожен.

Те почти бяха започнали да приемат мястото като свой дом. Позицията им беше лесна за отбрана. Никой не можеше да доближи кота 152, без да бъде забелязан, а и трябваше да премине през полето от лава, след което да се изкатери по стръмния, гол склон. На два километра от позицията Гарсия бе успял да намери малко езеро, вероятно образувано при топенето на зимния сняг. Сержант Смит отбеляза, че водата ставаше хубав разредител за бърбън, но никой в групата не носеше алкохол.