Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Лоши новини, другарю генерал — докладва командирът на ракетния батальон.

— Колко трябва да чакам, докато ми ги съобщите? — попита кисело генералът. Денят се бе оказал дълъг и умората го правеше раздразнителен.

— Имаме само три използваеми ракети.

— Три?

— И двете баржи са получили пробойни при експлозията на американската ракета. Ударната вълна е повредила няколко от ракетите, но по-голямата част са били повредени от водата, с която е бил потушен огънят.

— Това са преносими ракети — възрази Андреев. — Конструкторите сигурно са предвидили възможността от намокряне!

— Но не и със солена вода, другарю генерал. Ракетите са в армейско, а не флотско изпълнение, затова не са защитени от корозия при контакт със солената морска вода. Противопожарните разчети са се борили храбро с огъня и по-голямата част от ракетите са били напоени с вода. Откритите управляващи кабели и търсещите радарни глави на носовете на ракетите са повредени лошо. Хората ми направиха електронни тестове на целия товар. Три ракети са напълно годни за употреба. Други четири могат да бъдат почистени и поправени. Останалите са за изхвърляне. Ще трябва да докараме още по въздуха.

Генералът овладя гнева си. Едно малко недоглеждане беше създало толкова големи неприятности. На борда на корабите пожарите се гасяха с морска вода. Трябваше да поискат да им бъде доставен флотският модел на този вид ракети. Нима беше винаги така — малкото камъче, да обръща колата?

— Разпределете установките според плана. Поставете всички годни ракети край летище Рейкявик, а тези, за които смятате, че можете да поправите в Кефлавик. Има ли и други повреди?

— Очевидно не. Радарните антени са били покрити с пластмасови изолатори, а намиращите се в превозните средства инструменти не са повредени, защото машините ни са водонепроницаеми. Ако получим нови ракети, батальонът ми ще бъде напълно готов. Ще бъдем готови за тръгване след двадесет минути. Съжалявам, другарю генерал.

— Вината не е ваша. Нали знаете накъде да се отправите?

— Двама от батарейните ми командири вече провериха маршрутите.

— Отлично. Продължавайте все така, другарю полковник. — Андреев се изкачи обратно по стълбите до мостика, за да потърси комуникационния си офицер. След два часа един самолет, натоварен с четиридесет зенитни ракети SA-11, рулираше на пистата на летище Килпяур край Мурманск на път за Исландия.

През последните дванадесет часа Толанд беше затрупан с работа. Данните от Исландия идваха бавно, толкова откъслечни и объркващи, че дори и сега не беше възможно да се определи точно състоянието на нещата на острова. След много часове на бездействие, заповедите на авионосната група най-после бяха променени. Задачата да се подсилят натовските части в Исландия беше отменена. През последните десет часа бойната група се движеше право на изток, за да се скрие под въздушното прикритие на Англия и Франция. Някой беше решил, че щом като морските пехотинци не можеха да отидат в Исландия, то може би щяха да бъдат полезни в Германия. Боб беше очаквал, че групата ще бъде насочена към Норвегия, където вече имаше дислоцирана една амфибийна бригада на морската пехота, но да се стигне дотам, можеше да се окаже твърде трудно. Над Норвегия се водеше жестока въздушна битка, която продължаваше вече двадесет часа, като и двете страни бяха понесли тежки загуби. В началото на войната норвежците бяха разполагали едва със стотина съвременни изтребители и нямаше да издържат дълго, ако не им бъдеха осигурени подкрепления. Само че никой не беше в състояние да им помогне.

— Те не просто смазват норвежците — отбеляза Толанд, — а ги изблъскват на юг. Повечето атаки са насочени срещу северни бази и руснаците не дават на норвежците да си отдъхнат.

Чип кимна.

— Това е логично. Ако успеят, това ще даде на техните бомбардировачи по-кратък маршрут към нас. Време е за оперативка.

— Да. — Толанд събра бележките си и се отправи към адмиралското крило. Този път му беше по-лесно да се ориентира в лабиринта от коридори.

— Добре, командир — каза адмирал Бейкър. — Да започнем от периферията.

— Изглежда, че в Тихия океан все още не се случва нищо значително. Съветите очевидно упражняват голям дипломатически натиск върху Япония, като излизат със същата история, която представиха пред целия свят — всичко е един голям германски заговор.